Щеше да живеем в друга България, ако осъзнавахме, че трябва да мислим всеки един ден, а не веднъж годишно, защото всеки един ден правим своите избори - от това какви хора да бъдем до това с какво бельо да сме.
И ако пускането на една бюлетина в една кутия с пълната убеденост, че нещо зависи от нас, то по пътя към урната и този отвъд нея трябва да помним, че нашите думи, нашите дела, нашите малки избори и нашето отношение към света са нашият глас, нашият вот, нашият вик за това каква трябва да бъде България.
Че когато избираме неправдата, защото е по-лесна и се тешим, че грешната стъпка на един малък човек не разклаща устоите на обществото ни; че когато избираме да продадем идеалите си, заради благополучието си; когато се самозалъгваме, че само този път, а от утре няма; когато позволяваме да бъдем роби на пошлостта, лъжата, лицемерието, лукавостта и коварството, ние им даваме повод да съществуват в нашия свят.
И когато ние правим така, защото "и другите правят така", създаваме тенденции, а тенденциите са коловозите, в които се движи нашия обществен живот. Затова ако смятаме, че вашият глас сред хилядите други български гласове, има някакво значение, то нека не се залъгваме лицемерно, че нашите малки ежедневни избори няма да отекнат като ехо в бъдещите основи на държавността ни.
Гласувайте, но всеки ден. За тази България, в която искате да живеете. Иначе гласът ви, пуснат в урна веднъж на четири години/месеца ще си остане глас в пустиня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар