Светът в който ние се родихме и израснахме, вече го няма.
Живеем в друго време, в друг, различен от нашия свят. Или ще приемем заобикалящата ни действителност, да се случва без да се опитваме да я променяме по наш образ и подобие, или сме обречени на депресивно страдание и мъчителни старини.
Безсмислено е да се опитваме да научим идващите поколения, че нашият начин е верният. Сега e тяхното време и техният свят.
Ние все повече ще се превръщаме в свидетели и зрители на тяхната сцена и техния спектакъл. Нали помните това? „Светът е сцена и всеки играе своята роля на тази сцена.”
Ние все повече няма да имаме място на тази сцена. Нека играят, нека се наиграят и те.
Нека ние постоим малко в гримьорните. В тях винаги ще живее духът на онова време. Нашето време. Дано прочетете и това, което пише между редовете.
Бъдете здрави и светли дни пред вас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар