Държавен орган

Когато държавният орган не работи, или неговата продукция е само един омега-прост разговор - какво следва? Следват война и смърт

 

 

Все повече се замислям за качеството на разговора около мен. Вече не “около нас”.

И на тези мисли ме наведе прочутият наш писател Георги Господинов. Той каза преди време, че разговорът между българите е счупен.

Аз пък обвиних него и “Панорама” за строшаването и едностранността на разговора. Заради избраните монолози там. Но не бях докрай прав.

Качеството на живот е свързано с качеството на разговора. Разбрах го на 16 години, по времето на социализма. Работех в млекозавод “Сердика”, в цеха за масло. И срещнах “етнически” предопределените за чистачи “омеги”, за които бях чел у Олдъс Хъксли. Тези хора си разменяха думи, предложения и псувни, които бяха ужасяващи за едно дете.

Да не прекалявам - разговорът на омегите беше повече озадачаващ, не толкова ужасяващ. 

Примерно тогава се чудех - как и какво може да накара човек дагодухаподвода. В началото имах дислексия за този разговор.

Други подслушани разговори  от този период да ви разказвам ли? Бяха чудесни литературни примери, защото, забележете - нямаха претенцията да ме управляват.

После се влюбих във вулгарността на американските поети и разбрах, че вулгарността няма нищо общо с качеството на разговора. И станах свидетел и регистратор на падането на разговора. Нашият разговор.

Падането има дъно. Условно дъно. И това дъно не се определя от “Панорама”, а от държавния орган.

Когато държавният орган достига дъното на коментарите във Фейсбук, това е дъно. Или начало на дъно. Ако това е политика или политически разговор - нека поне се води в “Панорама”. Трябва да има ниво, а безспорно “Панорама” придава ниво.

В държавния орган отдавна се случват мръсотии. И думите следват мръсотиите. И претенциите за чистота и морал са именно винаги там, където са мръсотиите.

Това също е част от счупения разговор - претенциите за морал жестоко се кефят на всякакви мръсотии, стига да ги казва наш човек. Претенциите за морал трият руски песни от ютуб и смятат, че проблемът е решен. А то проблемът е именно в триенето (то не създава морал), не е в руските песни. Проблемът с морала не е в биографиите, а в тяхното заличаване.

Но какво говоря - говоря глупости, ние живеем в култура на заличаването.

На фона на счупения държавен орган, (счупен с уста) имам само едно притеснение. Доколкото познавам българската и източната история - това, което се случва в държавния орган е симптом на едно стадиране. Ето такова стадиране:

разговор,
спор,
обиди,
псувни,
политическа разправа,
физическа разправа,
война,
смърт,
национална катастрофа.

Ние сме между трети и четвърти стадий. Вместо да лекуваме този вербален тумор на държавния орган - ние, кибиците го поощряваме. Такива сме, вижте коментарите под тая статия във Фейсбук.

И в основата на тоя проблем не са омегите, тези велики омеги от млекозавода. В основата на този проблем е усещането за стоеж на “правилната страна на историята”.  Не са омегите, а интелектуалците и издателите с папионки.

Това създава чудовища, а аз жаля за изгубения разговор. Вече е късно да се жали.

Вече е късно дори да се псува и да се обижда.
Гответе се за война и смърт. 

Когато държавният орган не работи, или неговата продукция е само един омега-прост разговор - какво следва?

Следват война и смърт. Ние винаги така сме продължавали разговора, за който лицемерно се жалеше Георги Господинов.

Винаги.

 Мартин Карбовски, Lentata.com