Мартин Скорсезе - Великан в Кан

Вече половин век образите му отлежават като превъзходно опияняващо сетивата вино. Продължава да поддържа върховно ниво и да демонстрира на младите си имитатори как точно се прави филм

 

 

Големият майстор от Малката Италия в Ню Йорк потегля към Лазурния бряг на Френската ривиера, за да представи своя нов филм на фестивала в Кан след броени дни. 

Мартин Скорсезе събра двете си “мъжки музи” Робърт Де Ниро и Леонардо Ди Каприо в монументалния исторически трилър “Убийците на цветната луна”, който разказва за раждането на ФБР като могъща организация в американската държава.

На 80 години Скорсезе отново е създал епос, който вероятно ще се превърне в едно от събитията на годината. Филмът е по сценарий на Ерик Рот, който адаптира “true-crime” бестселъра на Дейвид Гран “Убийците от Оклахома и раждането на ФБР” (“Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI”). Действието се развива през 20-те години на ХХ век, когато индианското племе Осейдж в Оклахома забогатява, благодарение на открития в земите им нефт. Скоро обаче членовете на племето стават жертва на серия от неразкрити убийства (станали известни като Reign of Terror), а наскоро създаденото ФБР и младият му директор Дж. Едгар Хувър се намесват, като това е едно от първите им големи разследвания от подобен тип.

“Да разкажем тази история на земята, където са се случили тези събития, е изключително важно, за да можем да пресъздадем точно периода и хората. Подготвяйки се за снимките, искаме да благодарим на нашите местни консултанти и културни съветници. Развълнувани сме да работим с тукашните актьори и екип, за да пренесем този разказ на екран и да обезсмъртим период от американската история, който не бива да бъде забравян”, беше казал Скорсезе още по време на снимките.

“Жестоки улици”, “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Добри момчета”, “Казино”, “Бандите на Ню Йорк”, “Авиаторът”, “Вълкът от Уолстрийт”... много са чисто филмовите аргументи в полза на тезата, че именно Мартин Скорсезе е най-великият жив филмов режисьор. Но майсторът няма намерение да почива удобно върху репутацията си и постоянно подготвя нови и все по-мащабни кино платна.

С годините проектите му стават по-скъпи, по-сложни, по-грандиозни. След като получи 160 милиона долара от “Нетфликс” за гангстерския си епос “Ирландецът”, големият творец получи 200 милиона долара от “Епъл” за “Убийците на цветната луна”.

Нисичкият американски гений с италиански произход има кариера, която е каталог на качественото кино. От началото на 70-те години той изследва мъжеството, насилието, католицизма и историческите събития, оформили американския културен пейзаж. Неговият творчески отпечатък е несравним, но е вдъхновил хиляди кинаджии от целия свят. Скорсезе е майстор на мрачните психологически портрети и мащабните фрески. Има усет за епоса и интимното. Дирижира и естетизира древните нагони и импулси, превръща суровото физическо насилие в отправна точка за художествено осмисляне на обществените процеси и човешката природа. Прави безкомпромисно кино и не се съобразява с комерсиалните конюнктури, с доминиращата комиксова мания и инфантилизацията на културните продук­ти.

И винаги е бил ангажиран с каузата киното да бъде преживяване за голямото платно. Преди няколко години представи “Ирландецът” и показа, че не желае монументалният му 208-минутен епос за американската мафия и нейните връзки със легендарния профсъюзен бос Джими Хофа да бъде пропилян на малки екрани.

“Бих посъветвал всеки, който иска да гледа повечето ми филми - или повечето филми изобщо - моля ви, моля ви не ги гледайте на телефон. Може би на таблет, но нека е голям таблет”, каза майсторът на мъжкото кино.

Наскоро той разобличи и безумно елементарните и невдъхновени супергеройски комиксови продукти като антикино и правилно ги оприличи на “тематични паркове”, които имат малко общо с филмовото изкуство. И бе напълно прав.

Недостижим за либералната секта

Влиянието на Мартин Скорсезе остава огромно. Дори в стерилната и политически коректна среда на идеологически догми и гротескна омраза към “старите бели мъже”, Скорсезе е недостижим виртуоз на “великата илюзия” и оцеля след опитите да бъде очернен за липса на “разнообразие” в киното си. Вече половин век образите му отлежават като превъзходно опияняващо сетивата вино. За разлика от други титани на неговото златно поколение като Франсис Форд Копола и Оливър Стоун, Скорсезе продължава да поддържа върховно ниво и да демонстрира на младите си имитатори как точно се прави филм.

Приятели сме още от “Жестоки улици”

Познавам Марти толкова отдавна, той е един от онези хора, които правят живота ти различен, вълнуващ и съдържателен. С него е свързана една невероятна ера в киното и в моята лична кариера. С Марти се сприятелихме много още в началото на 70-те по време на “Жестоки улици”, после направихме “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Ню Йорк, Ню Йорк”, “Кралят на комедията” “Нос Страх”, “Добри момчета”, “Казино”. Никога няма да забравя общите ни творчески моменти и сега се радвам на новата ни съвместна работа.

Робърт Де Ниро, актьор и продуцент

Винаги е бил против цензурата

Всички млади режисьори обожавахме и следяхме Скорсезе. Всеки искаше да прави кино като него. Той е велик. “Шофьор на такси” е един от най-важните филми в историята на киното. Най-силният и мрачен психологически портрет. Има слух, че Скорсезе е бил готов за застреля човек от студиото, който е искал да цензурира сцените с насилие в “Шофьор на такси”. Младият Скорсезе е бил невероятно отдаден на своето изкуство.

Куентин Тарантино, сценарист и режисьор

Промени седмото изкуство завинаги

Винаги съм си мислел колко ли ще е хубаво да мога да правя безкомпромисни, сурови филми за възрастни като Марти. Той е мой голям приятел, посещавали сме си снимачните площадки по различни проекти, помагали сме си, но аз знам, че никой не е като него. Мнозина се опитват да копират стила му, да имитират неговата естетика, но това веднага си личи. Марти е един и той промени седмото изкуство завинаги.

Стивън Спилбърг, режисьор и продуцент 

 

 Владислав Апостолов, "Труд"