Понеже ми писна да чета за набедения публицист някой си Господинов, ще взема отношение по темата. С всяка една подигравка го правите известен. Него, неизвестникът.
Преди известно време случайно отворих страниците на негова книга и отвратена я оставих. С това приключих с Господинов. Гледам сега се размятат някакви негови цитати за любовта с фекални размисли. Не си и не ни го причинявайте.
Наградата всъщност има значение само за неговата личност. Да се почувства значим и доказан. Но това по никакъв начин не го прави читаем за хората, които търсят нещо друго в литературата. За мен литературните награди, а и всякакви други награди отдавна не са критерий за качество на наградените работи. Например Нобелова награда за литература за един африкански автор преди време ме беше накарала да му взема книга. Абсолютно нечитаемо и изтрещяло. Също като произведението на Господинов. Така, че не се впечатлявайте.
Когато принизяваш любовта до тоалетна, а от цялостното ти творчество се излъчва аромат на такава, възпитаните и културни хора се опитват да не забелязват. Нито тоалетната, нито аромата, нито автора. Затова настоявам поне приятелите ми да подминават тази тема. От хигиенни съображения.
Всъщност не упреквам творците. Това мръсно време изисква нагаждане и един, така да се каже, по-евроатлантически поглед към живота. Патриотизмът няма да донесе печалба. Истинското няма да се чете, защото хората искат или илюзии или шок.
Поставихме сами културата си в тоалетната, а след това се сърдим на миризмата, която идва от нея...
И това ще мине...
Няма коментари:
Публикуване на коментар