Ален Делон - На кино с Борсалино

Ален Делон става световен секс-символ и модел за подражание през 60-те и 70-те години на миналия век. По това време той е смятан за най-красивия мъж в света

 

 

Ален Делон продължава да оперира като внушителен символ, едновременно на киното и мъжеството от отминала европейска културна епоха, която изглежда все по-ценна, след всеки следващ опит да се пренапише историята и промени целия облик на Западната цивилизация. 

Особено онзи стилен и магнетичен Ален Делон, с едноименната шапка от крими класиките „Борсалино“ и „Борсалино и компания“. Сега вторият шедьовър се завръща на голям екран в България.

А в същото време Делон е в световните заглавия с продажба на картини от огромната си лична колекция, както и с автобиографична книга, озаглавена „Любови и спомени“. Тук също има българска следа – една от авторките на текста е живеещата във Франция специалистка по кино, литература и история Деница Банчева. В книгата Ален Делон казва - „Никога не съм мечтал да бъда актьор. Заради жените започнах да играя и продължих да го правя, пак за тях.“

Но да се върнем на „Борсалино“. Тази вечер, петък 12 май, от 18:30 часа в зала „Славейков“ е прожекцията на класическия европейски шедьовър „Борсалино и компания“, част от специалната селекция с крими класики от 70-те на Френския институт в България, която продължава през целия месец май.

Тук героят на Белмондо от първия филм – марсилския мафиот Франсоа Капела – е погребан. Изправен до ковчега му, неговият приятел Рош Зифреди, изигран от Ален Делон, се заклева да отмъсти. При първата отдала му се възможност той ликвидира убиеца – един от доверените хора на кръвния враг Волпоне. Но реакцията на Волпоне е светкавична и империята на Зифреди е унищожена буквално за една нощ. Това само разпалва неговото желание да отмъсти докрай за паметта на приятеля си.

Месеци преди да навърши 88 години, Ален Делон не крие разочарованието си, както от настъпващата житейска есен, така и от съвременната културно кастрирана епоха като цяло. В едно от най-песимистичните си интервюта наскоро той каза: „Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея!” 

Ален Делон определено не е правен за сегашния трагикомичен цивилизационен момент. Прочутата му реплика „Харесвам жените, които приличат на жени” няма да се хареса особено много но политически коректните апаратчици.

Попитан за мястото на жените в сегашния му живот, актьорът бе казал, че не е открил партньорка: „Не казвам, че нямам кандидатки. Те са десетина, но нито една от тях не ми допада, за да приключа с нея живота си. Бих могъл да се оженя за жена, която е готова да ме придружи до края на дните ми!”

Въпреки тъгата, песимизма и остаряването, Ален Делон не се е отказал от живота, противно на някои слухове. Ето, продължава да работи, да вдъхновява книги, да показва и продава от картините си, да припомня за една друга културна епоха.  „Това е жива легенда, световна икона”, заяви преди години тогавашния директор на фестивала в Кан Тери Фремо преди Делон да бъде почетен на Лазурния бряг.

Ален Делон прави първи крачки към световната слава с ролята на Том Рипли във филма “Под яркото слънце” от 1960 г. на режисьора Рене Клеман, а три години по-късно е номиниран за „Златен глобус” за “Гепардът” на Лукино Висконти, с когото прави и култовия “Роко и неговите братя”. Делон демонстрира неподражамата си харизма още в класики като “Самурай” на Жан-Пиер Мелвил и “Борсалино”, където си партнира с другото опасно момче на френското кино - Жан-Пол Белмондо. Ален Делон става световен секс-символ и модел за подражание през 60-те и 70-те години на миналия век. По това време той е смятан за най-красивия мъж в света. Ала днес онзи Делон няма много общо с модерните и твърде странни концепции за добре изглеждащи представители на силния пол.

Културното влияние на актьора продължава да е огромно. Дори популярната в България жаргонна реплика „Ти па си Ален Делон!”, използвана като ироничен отговор на лични нападки от всякакъв порядък, е доказателство за несломимата образна сила, която отключва това легендарно френско име.

Искал да е „най-добрият, най-красивият, най-силният“

В новата си книга Делон разкрива, че винаги е искал за жените в живота си да бъде „най-добрият, най-красивият, най-силният“. Сред тях той цитира имената на актрисите Бриджит Обер, Мишел Корду, Роми Шнайдер, Натали Делон, Мирей Дарк, както и на модела Розали ван Бремен – майка на двете му последни деца. Казва също, че жените са били „обсебени“ от него. Той съобщава още, че никога не е имал любовна връзка с Брижит Бардо, „колкото и странно да изглежда“. „От 65 години имаме най-доброто приятелство, което може да съществува“, заявява Ален Делон.

Няма да има втори като Ален

Не е възможно да се преувеличи приноса на Ален Делон към киното. От „Роко и неговите братя” до „Борсалино”, кариерата му е каталог на успеха. Никога няма да има втори като него. Още от детските си години помня, че Делон беше нещо специално, имаше особена аура около себе си и тя се предаваше на филмите му. Бих казал, че той е почти митологичен образ, жива легенда - динамиката му с публиката се разви по начина, по който големите холивудски звезди от Златната епоха на американската кино индустрия бяха боготворени от зрителите.

Франсоа Озон, режисьор и сценарист

Внесе класа във всеки жанр

Ален Делон е лицето на френското кино, той никога няма да бъде забравен, а аз се надявам, че ще продължи да се снима, възрастта не трябва да е пречка за твореца. Делон е класа във всеки жанр - гангстерско кино, полицейски трилър, романтична комедия, историческа драма. Той играеше и вдъхновяваше безброй млади артисти.

Марион Котияр, актриса

Мечтаех за него като ученичка

Специален мъж в моя живот, ама наистина много специален, е Ален Делон. Влюбена съм в него от ученичка! И май още съм. Но никога не съм се срещала с него. Веднъж за малко да се случи. Имах концерт в Копенхаген по време на последното ми турне, когато Ален Делон ми звънна по телефона. Направо се подмокрих

Мадона, певица

Владислав Апостолов, "Труд"