В Черно море, а след това и в Средиземно - олово, боксит, живак, уран, сода каустик
Направо апокалиптична картина за бъдещето на природата в Европа и света нарисуваха преди десетина дни на конференцията на ООН за климата в Бон нидерландският експерт Ленард де Клерк и неговият екип. При това става дума за апокалипсис, който не е резултат от климатичните промени и e предстоящ, а вече е в ход, шестнайсет месеца след началото на война в Украйна и преди още някъде, не дай си Боже, да е паднала атомна бомба.
Представеното на форума изследване на групата учени бе наречено от тях „Климатичните щети от войната“, но те поставят ударението най-вече върху пагубното отражение на конфликта върху екосистемата на Стария континент и от там - върху природната среда на цялата планета.
А това, че руската инвазия в Украйна ще предизвика не само военни, геополитически и хуманитарни проблеми, а също така екологична катастрофа в района на бойните действия и в съседство, бе ясно още от първите u дни. Но никой не очакваше нейните страховити измерения, които се очертаха след като западаха снаряди и ракети на порои над промишлени предприятия, над складове за горива, върху рафинерии, след като лумнаха просторни гори.
Като според Де Клерк и екипа му само през първите 12 месеца на войната е имало 6288 пожара, превърнали са се в дим 670 000 тона дизел и бензин, изпепелени са над 100 млн. декара гори. И при тези брутални поразии в атмосферата са били отделени 119 милиона тона пагубен за нея въглероден двуокис или колкото са общите годишни емисии на СО2 във високо индустриализирания Бенелюкс. При това обработените данни от Де Клерк се отнасят само за първите 12 месеца на конфликта, а сега, 16 месеца след началото му, изхвърленият въглероден двуокис според специалистите вече е надхвърлил 160 млн. тона. Като „принос“ имат и 120 000-те дизелови генератори, които след бомбардировките на много електроцентрали сега се използват масово в Украйна и също бълват на поразия въглероден двуокис.
Експлозията на газопровода „Северен поток“ пък е „изстреляла“ в атмосферата 14,6 млн. тона СО2, а атаката с украински дронове на 29 април на цистерните за гориво в Севастопол са подпалили 40 000 тона дизел - количество, превърнато в горе-долу 105 000 тона въглероден двуокис!
Какво означава всичко това, казано с прости думи? Ами в Украйна и съседните u европейски държави вече няма достатъчно гори, които да преработят в жизненоважен кислород отделяния само в резултат на бойните действия въглероден двуокис. И той не само нагнетява вече опасния парников ефект, но носен от въздушните течения като задушлив смог, който може да се стовари там, където му дойде, е в състояние да причини неличими заболявания на хора и животни.
Но въздухът над Украйна и съответно над Европа не става опасен само заради въглеродния диоксид, а и заради „обогатяването“ му с всевъзможни вредни газове. Както посочват Де Клерк и сътрудници в доклада си, на 21 март 2022 г. при атака срещу фабрика за торове близо до Суми в атмосферата е изпуснато невиждано количество токсичен амоняк. През юни т. г. пък бе вдигнат във въздуха най-големият тръбопровод за амоняк в света, свързващ руския град Толиати с пристанището на Одеса. През април въздухът в Краматорск, Часов Яр и Константиновка в централен Донбас е бил направо отровен за дишане, заради смъртоносното противопоставяне с всевъзможни взривове край оспорвания от двете страни град Бахмут. Но има и нещо по-лошо - атмосферата вече се насища опасно с микроскопични частици азбест в резултат от разрушаването на десетки хиляди жилищни и обществени сгради, на болнични заведения, общежития и промишлени обекти. Просто защото огромното мнозинство от тях са построени през съветската епоха и от мазетата до покривите те са „тапицирани“ или „импрегнирани“ с канцерогенния материал, който според Киев е използван в строителството чак до 2020 г. И този микроскопичен азбестов прах, примесен с токсичните сяра, амоняк, хлор, азот и т. н. във въздухообразно състояние, също може да бъде отвеян не само в съседните на Украйна страни, но и доста по-далеч.
Но като че ли още по-опасни са последствията от войната върху водите на Украйна и от там за флората и фауната на моретата, където тези води се оттичат. Според Де Клерк и колегите му пак през първите 12 месеца на войната са били бомбардирани над 900 промишлени предприятия и наред с всичко останало са разрушени десетки важни центрове за пречистване на отпадъчни течности. Става думи за такива към заводи на тежката химическа, машиностроителна и отбранителна индустрия, които на практика са безмилостни врагове на чистата природа. Ликвидирани са освен това и безброй водоизточници или водохранилища, от които е ползвана вода за миене и почистване, като в началото на конфликта дори самите украински военни вдигат във въздуха десетки язовирни стени северно от столицата Киев, за да потънат в кал намиращите се в зоната руски танкове и бронетранспортьори.
Но най-лошото според експертите е това, че нефилтрираните отпадни води от взривените пречиствателни станции отиват в реките, особено в Днепър, който се изсипва недалеч от делтата на Дунав с нейните огромни защитени оазиси. Така например на 14 март 2022 г. Русия е бомбардирала пречиствателни станции за отпадни води в градчето Василковка близо до Запорожие, друга голяма помпена станция е разрушена и нефилтрираните отпадъчни течности са потекли директно към великата украинска река и от там към Черно море. Остатъците от бомбардировките пък на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол също са стигнали до водата - говорим за олово, боксит, живак, обеднен уран, сода каустик, цинк, никел. После отпадъчните води с тези силно токсичните вещества са навлезли в близкото Азовско море, което заедно с добре наситения с тях Днепър, е свързано с Черно море. А теченията пращат неговите води към Босфора, като в крайна сметка отровите достигат и до Средиземно море. И изследователите на Де Клерк твърдят, че фауната във водните басейни на Украйна вече е почти напълно унищожена до бреговете на Крим, засега.
Освен въздуха и водите, безмилостно поразена, тоест превърната буквално в ялова, е и почвата, където се водят бойните действия и земята там се бомбардира или върху нея се взривяват заложени мини. Поне до този момент проблемът с почвата засяга само природната среда в региона на конфликта, но като нищо по невидимите пътища на взаимодействията в екосистемата, той може да се пренесе и другаде. Иначе изброените драматични статистистически данни дават доста състоятелна представа за щетите, но както писа италианският вестник „Кориере дела сера“, може би те са сметнати „надолу“. Ами няма никаква информация по проблема от руската страна, а украинците не казвали всичко онова, което им се е случило, за да не потвърдели пред руснаците успеха на техните бомбардировки. Да не говорим за това, че все още не са пресметнати щетите от вдигането във въздуха на стената на язовира „Нова Каховка“.
Отровите от бомбардировките на стоманодобивния завод
„Азовстал“ (на снимката) в Мариупол са се излели в Азовско море, а оттам
през Черно море достигат до Средиземно море Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар