Светата инквизиция и българското наказателно законодателство са плод на едни и същи законотворци! Честно!
Някак естествено узрях за тази мисъл, като осъзнах, че по закон у нас "лека телесна повреда" се води всичко, което не застрашава пряко живота. Затова и инквизиторите в наши дни в България - домашни, улични и каквито се случат - не заслужват сериозни наказания, защото обектът на тяхното мъчение си е жив. Какво още иска този човек?!
Който се е интересувал от практиките на Светата инквизиция (продължила цели седем века) вече е наясно, че тя изобщо не е зверство, докато не сложат човек с натрошени и горени крайници на кладата.
Ето тогава вече говорим за "тежка телесна повреда". Но всичко преди този момент е "счупени кокалчета", "локални изгарания", "отнемане на кожа" - такива неща.
Би било чудесно, ако тези, които разбират от наказателно право обяснят дали с промените в НК ще бъде променена трактовката на видовете преживени травми от човек, жертва на насилие?
На картинката: разтягане на гръбни мускули и малко опарване по краката - не е пряко опасно за живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар