Лято

Лято
Лято

29 юли 2023 г.

Руснакът, който днес е цитиран не само от Путин, но и от чужди политици

Тютчев е един от най-видните представители на философската и политическата лирика в руската литература. Широко скроена личност с огромен интелект и контакти на високо ниво в чужбина

 

 

Когато екс-президентът на Франция Жак Ширак получава Държавна премия на РФ, той цитира стиховете на руския дипломат и поет-романтик Фьодор Тютчев "Умом Россию не понять" - в превод "Русия не можеш да разбереш/проумееш с ума си". 

Самият руски президент Владимир Путин, по време на държавно посещение на френския президент Никола Саркози, цитира същите стихове. Тютчев цитират днес и много чужди политици, политолози и обикновени хора.

Изглежда тези думи, изречени от него преди повече от век, представляват нещо като кратка формула за руския манталитет, за народопсихологията на руснаците от гледна точка на чужденците. Един политолог наскоро я перифразира като "повече чувства, отколкото разум".

"А може би става въпрос изобщо за народопсихологията на славянството като "особена" група хора?", допълват някои.

Авторът на тези стихове, възприемани като характеристика, е един руснак, живял дълго време извън родината си и когото някои наричат "чистокръвно изчадие на европеизма".

Тютчев е живял дълги години в Мюнхен, пътувал е много по света като дипломат и е наблюдавал политическите процеси в света. Той прави едно невероятно изявление, което днес може да прозвучи дори като пророческо. "Западът може да вбие клин между славянските народи!", казва Тютчев, известен като радетел на славянството.

В родината му са го наричали приживе "почти чужденец", но това не съответства на истината, защото дори и извън родината си, Тютчев остава здраво свързан с нея.

Но да се върнем на последната цитирана фраза. Тютчев я написва в писмо до приятеля си Юрий Самарин и целият абзац е следният: "Славяните имат лют враг, дори по-вътрешен от немците, поляците, маджарите и турците. Това са така наречената им интелигенция. Това е, което може окончателно да унищожи славянската кауза, изкривявайки нейното правилно отношение към Русия. Тази глупава, глупава, объркана интелигенция все още не можеше да разбере, че за славянските племена няма възможност за самостоятелен исторически живот извън тяхната законна органична зависимост от Русия. За да се преродят като славяни, те трябва преди всичко да се гмурнат в Русия. Славянските маси инстинктивно разбират това, разбира се, но интелигенцията е за това, за да разваля инстинкта".

Едва ли казаното се нуждае от коментар, защото в голяма степен го коментират в същия аспект и много съвременни политолози, както и  обикновени хора.

Фьодор Тютчев е роден на 23-ти ноември 1803-та година и умира на 15-и юли 1873-та година /по стар стил/. Погребан е в Санкт Петербург.

Навършиха се 150 години от неговата смърт.

И ако дотук сте останали с впечатлението, че говорим за някакъв дървен философ-политикан, то за онези, които не познават Тютчев като автор, трябва да кажем, че той е признат за един от най-изтъкнатите представители на романтизма в руската лирика, наравно с Александър Пушкин и Михаил Лермонтов.

Роден е в благородническо семейство с имение на село, близо до Брянск. Детството си прекарва в Москва. Като съвсем млад чете одите на Хораций и едва 14-годишен превежда на руски негови писма. Един от учителите му бил специалист по немска философия. Увличал се по метафизика. Получава блестящо образование у дома. Знаел писмено и говоримо древногръцки, латински и няколко европейски езика.

Учил филология в Московския университет. След университета Тютчев започва работа като дипломат и бил изпратен в Мюнхен. Остава там 22 години. В Мюнхен намира и първата си съпруга - баварска графиня с вкус към литературата и литературен салон, посещаван от Хайне и Шелинг. След смъртта й се жени за своя любовница, също дама с титла, от която вече тайно имал дете. В Мюнхен се сприятелява с Хайне и е първият, който превежда на руски великия поет.

От немски превежда също творби на Гьоте и Шилер, но не се ограничава само с тях - запознава руския читател още с Байрон и Юго. Много преводи на Тютчев и досега са признати от руските филолози като "канонични за преводната литература".

И с двете си съпруги Тютчев общувал на френски. Цялата му лична кореспонденция също била на френски. Живеел като буржоа, който пише поезия за развлечение. Ако не са били приятелите му, едва ли днес щяхме да познаваме стиховете му. През 1836-а година княз Гагарин получил от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в "Современник" - списание, редактирано от Пушкин. Стиховете не успели да предизвикат интереса на широката публика и това накарало автора им да не публикува нито ред през следващите 14 години.

Междувременно Тютчев написва няколко много силни политически статии в "Revue des Deux Mondes", които му създават авторитета на политолог с "особено мнение", независещо от дипломатическия му пост.

Прехвърлят го от Мюнхен в руското посолство в Торино, но своенравният Тютчев поискал да се върне в Мюнхен и без да дочака заповедта за отзоваването си, напуснал дипломатическата служба, за която мнозина можели само да мечтаят.

Заради това нарушение, бил уволнен, но това изобщо не го развълнувало. Останал още четири години в Мюнхен, след което се върнал в Русия и се установил в Санкт Петербург.

В родината го посрещнали с почести, а дъщеря му Кати станала сензация в светските среди и императорския двор. Всички се влюбвали в красотата и интелекта й. Лев Толстой дори искал да й предложи брак, но Кати била горда и независима като баща си и отблъснала доста кандидати.

Вероятно ще се попитате, кога всъщност е станал известен като поет Тютчев? Приживе той не става известен. И очевидно нямал и такива намерения. Гледал на стихотворенията си като на нещо съпътстващо живота му като хоби и дори ги наричал "дреболии". Пишел по вдъхновение на каквото му попадне, затова често губел листовете с чернови и дори не си правел труда да ги търси.

Първата му стихосбирка била отпечатана през 1854-та година, и то по настояване на Иван Тургенев.

Тютчев не взел никакво участие в подготовката на първата си книга.

И точно когато литературните кръгове започнали да го обсъждат като поет, той открил вдъхновение в нова любов. Срещнал с 20 години по-младата от него Елена Денисиева и буквално й посветил живота си. Елена му ражда три деца, но се разболява тежко от туберкулоза и умира млада.

Посветените на нея стихове са окачествени от критиката като "най-изтънчената любовна лирика на руски език".

В тези стихотворения откриваме страстта на голямата любов и тъгата от голямото отчаяние. Несъмнено Денисиева е била музата на Тютчев като поет.

През 70-те години на 19-и век накуп се струпват много нещастия в живота на бохема-романтик Фьодор Тютчев. Умират един след друг любимият му брат, а след него - по-големият му син и омъжената му дъщеря. Мъката му е голяма. Преживява един инсулт, след който остава парализиран на легло, а после и втори, след който умира.

Невероятно интересен живот на една от най-загадъчните и независими фигури в историята на руската поезия. Тютчев е поет, преводач, мислител, философ, публицист, дипломат и общественик. Широко скроена личност с огромен интелект и контакти на високо ниво в чужбина. Още след първата му публикувана стихосбирка, съдържаща около сто стихотворения, много списания и вестници в Русия започнали да го канят.

Тютчев е един от най-видните представители на философската и политическата лирика в руската литература. Автор на философска и любовна лирика, на политически стихотворения и публицистика с панславистка ориентация. Творчеството му се развива от романтизъм към реализъм.

Бил деликатен събеседник, много обаятелен и остроумен в компания. "Проницателен психолог, православно вярващ и националист" - допълват съвременниците му. Можем да заключим, че Тютчев е бил културна фигура от световна величина.

Според литературоведите той е създател на лиричната миниатюра в руската поезия и учител на много поети от следпушкинския период. Както вече казахме, литературното му наследство не е голямо: най-пълните събрани съчинения на Тютчев включват оригиналните, преводните му стихотворения и четири политически статии.

Зет на поета създава книгата "Биография на Фьодор Иванович Тютчев", откъдето научаваме повече за личността му.

Блажен е, който посети
света през времена съдбовни -
ще срещне боговете нови;
на пира им ще се вести,
ще види зрелища безбройни,
ще бъде на съвета гост...
И с тях той приживе за своето
безсмъртие ще вдигне тост.

***

Над хълмове, с лозя обвити,
златисти облаци пълзят;
зелени са в дола вълните -
повява над реката хлад.
И погледът в далечината
към прелестната вис лети,
и там съзира - над скалата
кръгообразен храм блести.
Там горе, сред скали сребристи,
животът е неприслоним,
и нежен, и пустинно-чист е
въздушният поток незрим.
Там стигне ли, звукът умира,
цари природата в злина
и нещо призрачно извира като неделна тишина.

/откъс от стихотворението на Ф. Тютчев "Цицерон", превод: Йордан Ковачев/

Звъни часовникът в нощта -
еднообразно, всекичасно!
На мрака нощен повестта
и странно ни звучи - и ясно!
Без скръб, спокойно кой от нас
е слушал времето как стене
посред просторите стъмени
с пророчески прощален глас?
Светът сиротен ни изглежда,
от зла съдба настигнат в миг,
а ний сами сме, без надежда -
с природата в двубой велик.
И като призрак тих застава
животът ни накрай света,
и с нашто време, с нашта слава
бледнее в мрака на нощта.
И вече ново, младо племе
на слънце радостно цъфти,
а нас и старото ни време
забрава мрачна приюти.
И рядко само ек печален,
дълбоко полунощен час,
медта с гласа си погребален
по някой път оплаква нас.


/"Безсъница", Ф. Тютчев, 1829 г. /

И за да завършим така, както започнахме, ето стихотворението на Фьодор Тютчев, за което се твърди, че знае всеки руснак:

Замира в жилите кръвта,
но от сърцето блика нежност...
О, сетна обич и мечта!
Ти си блаженство и безнадеждност.
Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра.

Това кратко стихотворение е съчинено от поета Фьодор Тютчев през 1866-а година.

Любопитен факт от биографията на Тютчев е, че когато се завръща в Русия през 1844-та година, той продължава да работи в Министерството на външните работи, като отговаря за цензурата. Автор е на записката "За цензурата в Русия", отправена до министъра на външните работи княз Александър Горчаков (б.а. приятел на Пушкин от лицея). Обезпокоен от вълненията в Европа, Тютчев посочвал, че в руския печат трябва да има държавническо и "добре обмислено отношение" - печатът да изразява позицията на държавата, но в същото време да не страда от "слепи ограничения".

И в това отношение Тютчев проявява мъдростта на високо културен човек, който търси баланс между двете. Той подчертава, че словото не може да бъде безгранично свободно, когато нарушава морала, добрите нрави и националните интереси. "Не трябва да става дума за потискане, а за насочване", отбелязва Тютчев в записката си.

Лично император Николай I одобрил Тютчев да пише в западния печат и да подкрепя положителния облик на Русия на Запад. Потресен от европейските революции от 1848-49-а, Тютчев написва трактата "Русия и революцията". В него той отново размишлява за природата на руския народ и пише, че революцията е чужда на неговия характер. Е, тук не познава, но пък в този трактат той отново подчертава две съществени черти от психологията на народа си - "дълбоката вяра и саможертвата".

Тютчев остава националист до края на живота си и макар че от много руснаци е бил наричан "чужденец", дейността му като дипломат и цялото му творчество говорят тъкмо обратното. Дори далеч от родината си, той до края на дните си е работил за нея като голям патриот.

Не е забравен и до днес, а мотото на живота му - "В Русия може само да се вярва", се превърна в своеобразен девиз на съвременните руски политици. 

"Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать -
В Россию можно только верить."


 

 

Еми Мариянска,  Impressio.dir.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар