И София като световните градове ще слага прът в колелата на тротинетките.
Пардон, ще въвежда ефективни правила за използването им заради причиняваните от водачите им стрес и травматизъм. Максимално позволената и софтуерно ограничена скорост остава 25 км./ч., но за парковете и градините пада на 5 км./ч.
Освен това тротинетките не би трябвало да се движат по тротоари, площади и други пешеходни пространства, а само по велоалеите или по пътното платно. Ще се туря и ред в паркирането предвид безразборното нахвърляне на електричките под наем из града. При нарушение гражданите ще бъдат глобяване с 50 лв., а фирмите – с 1000 лв. и нагоре при повторно нарушение.
Можело, значи, а! Но само на книга, нали? Защото редът у нас е труден за постигане и няма кой да го налага. При наличните правила и наредби да сте видели следи от ред с кучешката напаст, която е налегнала блокове, улици, паркове и площадки?! Какво стана с глобите за водене без каишка и намордник, многогласния лай и морето от фекалии, който собственикът трябваше да събира?!
Ами какво правим с противните бетонни гаражни клетки, които отдавна трябваше да бъдат премахнати като погазващи градоустройствените правила и самата идея за приветлива градска среда. И там си има закони и наредби, дори местната власт уверяваше, че ги разчиства по график. Някой да е видял нещо по въпроса в последните години?!
А изоставените таратайки, за които приеха ускорена процедура по изпращането им за скрап, защо не намаляват?! Неотдавна пратих депеша за три такива на един собственик, подредени една до друга вече трета година и вече два месеца дори стикери не са им залепили. Междувременно забележката на съсед срещнала невъзмутим отговор: “Пишете си, те в общината са ми приятели!”
Хайде сега да видим кога и дали изобщо ще напишат поне черно на бяло правила за ограничаване на джиповете, както направиха в Париж. Цената на паркирането – според размерите и теглото на возилото, което заема място, руши инфраструктурата и мърси въздуха повече. Отсега е ясно какъв вой ще се надигне, та това е съвършената представа за престиж, статут и сексуално привличане в културния стереотип тъдява. Съчетан с пълното безхаберие за отделяните от вехтите трошляци облаци отровен дим този въпрос е просто невъзможен за решаване като всички останали. Какво стана с фанфарното затягане на контрола при техническите прегледи?!
Ами поне перете от време на време тапицерията на седалките в градския транспорт, бе! Откакто са купени, препарат не са виждали. При платените с публични средства нови и хубави автобуси и тролеи никой ли не поглежда невъобразимата палитра от лекета в салоните. При такъв въпрос към шофьор той изобщо не можа да зацепи откъде-накъде му го задавам. А пътничка чак се обиди, та ме посъветва да ползвам такси, щом се гнуся да седна на седалката до нея. Та не знам защо се сетих за онази песен на “Тоника”:
“Здравей, как си приятелко/как, добре ли я караш? Здравей, карам я някак си/даже страхотно я карам! Нали актьори сме в театър/ту – добър, ту – малко лош”.
Огнян Стойчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар