Гратисен период: Насилникът си бие на воля до 59-я ден

Откъде на народните представители им хрумна, че в дъното на нерешения досега проблем е точно дефиницията на понятието интимна връзка… 

 

Ако досега насилието не беше узаконено, това се случи вчера (7 август) на извънредното пленарно заседание на Народното събрание. 

Разписано, подпечатано и гласувано, но… в подкрепа на насилника, който в продължение на 59 денонощия може да шамари на воля интимния си партньор…

Чрез промените се увеличава кръгът от хора, които попадат под ударите на закона, защото във въпросния кръг вече се включват и лицата в интимна връзка. Така насилници, които не са женени, не живеят с жертвите си на семейни начала или не делят едно и също жилище също попаднат в обхвата на прясно ремонтирания нормативен акт, но… с едно много голямо “Но” – интимната връзка трябва да продължава повече от 60 дни.

Припомняме, че до спешните законодателни изменения се стигна след скандала с обезобразеното момиче от Стара Загора. Откъде обаче на народните представители им хрумна, че в дъното на нерешения досега проблем е точно дефиницията на понятието интимна връзка…

Както и да е – от вчера, интимна връзка вече означава “съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Като трайни отношения се определят тези, които са с продължителност поне 60 дни”.

И така, според последната нормотворческа екстравагантност, получаваме цели 59 дни за безнаказани издевателства над жертвите си. Не за друго, а защото логиката на милите ни депутати така повелява: “с продължителност поне 60 дни!” Тоест – ако денонощията са по-малко, нищо няма да стане, така ли?

Освен това, кой и как точно ще докаже, че “инкриминираната” интимна връзка е с продължителност 60 дни? Насилниците и жертвите им ще се водят на отчет от съответните домоуправители? Или ще отбелязват началото на съжителството си с табелка на входната врата? Или ще подават молби в районните полицейски управления по местообитание?

Ами как и кога една връзка ще бъде доказана като интимна? Ако двама-трима души обитават един апартамент, работят хоум офис, в свободното си време правят секс и понякога се бият помежду си?

По думите на “едни” депутати това щяло да става много лесно – чрез свидетелски показания. Според други техни колеги обаче това няма как да се случи, защото никой не вика никакви свидетели на първото “преживяване” с гаджето, още по-малко са индивидите, снимащи всяко свое първо преживяване от такъв тип за спомен на идните поколения.

Колкото и да е странно, казаното дотук са все малки проблеми, даже никакви. По-важното е, че набързо съчинените и приетите надве-натри промени в Закона за защита срещу домашното насилие по никакъв начин няма да помогнат на нито една жертва.

Другият голям въпрос е, ако е осъществен акт на посегателство върху интимния партньор преди изтичане на двумесечния срок, за какво насилие говорим – за домашно, “обикновено” или някакво друго, което тепърва ще бъде формулирано?

На следващо място – какво точно предвид имат народните ни представители, когато говорят за сексуални отношения? След като от дефиницията изобщо не става ясно дали иде реч за консумиране на същински полов акт, за блудствени действия или за някаква съвременна форма на съвкупление? И още – никъде нищо не пише по въпроса “Какво точно трябва да се разбира под сексуални отношения?” – всеки ден, веднъж седмично или от дъжд на вятър? Ами, ако насилието е всекидневно, сексуалните контакти един път на две седмици, а съжителството продължи месец и половина?

Вчера най-активна от коалицията на ПП-ДБ беше Надежда Йорданова, която – без изобщо да си направи труда и да обясни човешки защо е цялото това бързане, предложи до края на заседанието промените в Закона за домашното насилие да бъдат приети и на второ четене. Тази “идея” моментално породи спорове и напрежение в залата, при това – съвсем логично и основателно, защото текстовете си останаха неясно дефинирани, а мотивите на вносителите – колкото за Бог да прости.

Същото беше и с останалите задължителни “реквизити”, съпътстващи един проектозакон – никакви ги нямаше. Като се почне от общественото обсъждане, мине се през съгласувателната процедура с компетентните министерства и се стигне до финансовата обосновка и оценката на въздействие. Нищо и половина.

На фона на скандалите, продължили близо 8 часа, накрая бяхме ощастливени и от есенцията на депутатското мислене – изказването на Вежди Рашидов от ГЕРБ, който в типично негов стил обобщи (макар и под сурдинка, уж) кой, как и защо ще се възползва от така ремонтирания закон. Нецензурните му епитети ще ги спестим, но… с едно уточнение. Ония, които творецът Рашидов има предвид, правят “тия неща” по любов и си търпят последствията без да се оплакват.

“Останалите”го правят за пари или за някакъв друг вид облаги или житейски екстри, така че разликата е толкова очевидна, че няма как мъж на място като него да не я знае.

Александра Трифонова, Banker.bg