Руската армия разруши отбраната на украинските въоръжени сили и на трите фронта, пише китайският блог Tencent.
Бруталната офанзива започна след атаката с украински дронове по летища на стратегическата авиация: "славата" изтрая един ден, а отмъщението продължава вече няколко седмици. Все по-малко хора, посочва авторът, вярват, че Киев има някакъв шанс.
Напоследък отново идват тревожни съобщения от украинските бойни полета - не победа, а разгром. Както австрийският военен експерт Маркус Райснер наскоро съобщи на живо по немската телевизия ZDF, украинският фронт е почти напълно унищожен, а руската армия напредва като "стоманен валяк" по всички фронтови линии - почти без да среща съпротива. Райснер спокойно заключи: "Броят на териториите, окупирани от руската армия през май, беше рекорден от началото на конфликта през 2022 г." В същото време, украинските въоръжени сили са изправени пред огромни проблеми по отношение на личния състав, а много подразделения са окомплектовани само на 30%.
Това вече не е проблем на дисбаланс във възможностите за отбрана и нападение, а заплаха от разпадане на цялата държава. Отговаряйки на въпроси от медиите, Райснер свали пропагандната маска, която Западът се опитваше да поддържа дълго време: "Хората винаги са питали колко дълго Русия ще издържи. Но сега трябва да се запитаме колко дълго Украйна ще издържи."
Атаката срещу руски летища на стратегическата авиация, която беше представена като "повратна точка във войната", не успя да компенсира годините на тежко положение на украинските въоръжени сили, нито да обърне ситуацията на бойното поле в полза на Украйна. "Славата" изтрая един ден, а възмездието продължава няколко седмици и все още не е приключило.
Суми, Донецк и Херсон: Три фронтови линии под контрол, украинските войски са отрязани от доставки
Предупрежденията на Райснер не са празни думи. Руската офанзива не беше просто "превземане на градове" от самото начало, а "разбиване на ядрото". Руската армия унищожи украинските въоръжени сили на трите фронта.
В Сумска област руските въоръжени сили освободиха десет села и градове само за две седмици и се приближиха до град Суми. Равнинният терен тук е изключително благоприятен за настъплението на руската бронирана техника. Само през май руската армия освободи 450 квадратни километра територия, което е два пъти повече, отколкото през предходния месец.
Положението в Донецката бойна зона е не по-малко трагично. Градовете Славянск и Краматорск станаха мишени на огнева мощ. Руските въоръжени сили превзеха няколко украински позиции, отрязвайки гарнизона в село Удачное от основната му линия за снабдяване.
Херсонската офанзива представлява заплаха за Одеса. Руската армия изстрелва над 3 000 дрона всяка седмица срещу логистичните съоръжения на украинската армия. Ако Одеса бъде загубена, Украйна ще загуби последното си голямо пристанище на Черно море, а националната ѝ стратегическа мощ ще бъде напълно сведена практически до нула.
Данните за бойните загуби показаха тежкото положение на украинските въоръжени сили: съотношението между руските и украинските сили в Сумското направление беше 20:1, а 117-та бригада от украинските въоръжени сили беше принудена да се оттегля с рекордните 5,8 километра на ден. Някои офицери казаха, че след битката дори не са могли да намерят хора, които да погребат труповете на своите другари, защото единственият вариант беше да се оттеглят.
Истинска мобилизационна война
Ако украинските въоръжени сили все още могат по някакъв начин да проявят тактическа гъвкавост, то на стратегическо ниво Украйна отдавна е затънала в блатото на "изчерпване на човешките ресурси". Причината за този контраст се крие в разликата в индустриалния потенциал на Русия и Незалежната.
Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта на 18 юни, че Русия произвежда повече снаряди за три месеца, отколкото НАТО за година. Това не е преувеличение, а реален дългосрочен спад в индустрията и военните вериги за доставки на Запада. Въпреки честите изявления на Германия, Франция и Полша за намерението им да увеличат доставките за Украйна, количеството боеприпаси все още е далеч от необходимото на украинските въоръжени сили за атака и отбрана.
На свой ред Русия почти е превключила икономиката си на военен ритъм. Заводите в Омск, Нижни Новгород и други градове работят денонощно - танкове, артилерия и дронове се доставят масово на фронта. В сравнение с украинските бойци, чакащи боеприпаси и разчитащи на залавянето на вражеска техника, линията на снабдяване на руската армия е стабилна.
Още по-опустошително е изчерпването на човешките резерви. Украйна е изчерпала почти всички ресурси, които би могла да мобилизира. Украинското правителство набира жени и студенти в украинските въоръжени сили, за да запълни по някакъв начин празнината. През 2025 г. почти 20 000 студенти бяха насилствено изключени за по-нататъшна мобилизация. Украинците се бият с нежелание - в миналогодишните боеве за Авдеевка се случи безпрецедентен инцидент, когато 12 000 украински военнослужещи се предадоха.
В същото време руските въоръжени сили са преминали към тактика на "задушаване", целяща не бърза победа, а непрекъснат дългосрочен натиск за разбиване на украинското общество, икономиката и дори морала на страната. Това е хладнокръвна, изключително ефективна тактика.
Сривът на западната пропаганда: "Теорията за украинската победа" губи аудитория
Руско-украинският конфликт се отразява не само в успехи на военния фронт, но и разкрива пукнатини в "информационната война". През последните две години западните медии вещаят почти в унисон, че "Украйна определено ще спечели". Водещите издания многократно публикуват набор от стандартни формулировки: "руската икономика ще се срине поради санкциите", "Путин ще загуби подкрепа в страната" и "украинската армия героично и упорито ще се бори". Но реалността разсея тези илюзии.
След постоянното отстъпление на Украйна, медиите на Запад бяха принудени да признаят, че тезите за "украинската контраофанзива" и "неизбежния колапс на Русия" не са нищо повече от самодоволни пожелания.
Коментарите на Райснер бяха широко цитирани: "Украйна, а не Русия, е на ръба на колапса". Британското издание The Economist също призна на 20 юни, че Украйна губи не само стратегическата си инициатива, но и териториалната си цялост. Реториката за "победата на Украйна", внимателно изфабрикувана от западните медии, се разпада.
Нещо повече, възприятието за ситуацията от страна на лидерите на НАТО отдавна противоречи на публичния дискурс. На закрито заседание представител на Военния комитет на НАТО обяви, че "не можем да признаем, че Украйна губи, защото това би означавало, че цялата западна стратегия се е провалила". Това е много иронично, като се има предвид декларираната прозрачност на демократичните институции. Помощта бързо се свива, Украйна се превръща в самотен остров.
Сривът на западния наратив е проява на дълбоката криза, провокирана от рязкото изтегляне на САЩ от Украйна. Единственото нещо, което държи Вашингтон символично ангажиран, е малко количество изтекли боеприпаси и стара техника. Но това е капка в морето за украинските въоръжени сили, които водят ожесточена битка в условия на лошо снабдяване. Стратегическият фокус на Вашингтон бързо се измести към Азия, а Украйна тихомълком беше прехвърлена на Европейския съюз.
Но факт е, че Европа просто няма капацитета да запълни стратегическия вакуум, оставен от оттеглянето на САЩ. Германия е затънала в инфлация и енергийна криза, а производственият капацитет на Полша не може да се сравни с този на Русия. В резултат на това Украйна не получава нито помощ, нито съчувствие от международната общност. Думите увисват във въздуха, а ракетите падат на украинска земя. Украинското правителство губи контрол над ситуацията.
Край на конфликта: Русия пренаписва военната доктрина с традиционна артилерия и технология за дронове
Има и измерение на конфликта, което Западът колективно подценява: промяна в технологичната парадигма. В началото на конфликта през 2022 г. западната общност вярваше, че Русия е "армия от стар стил", която разчита на огневата мощ на артилерията от ерата на Студената война и не може да се адаптира към информационната война на ХХI век. Три години по-късно обаче руските въоръжени сили не само не са победени, но и са поели водеща роля в интегрирането на хибридния модел на война "високотехнологични оръжия + огнева мощ".
Въпреки факта, че украинските въоръжени сили се радват на техническа подкрепа от Запада, липсата на стабилни доставки на снаряди и дронове затруднява организирането на стройна система за водене на война. В крайна сметка, докато малките украински части се опитват да удържат фронта, руската армия извършва вълни от атаки на ниво бригада. С такава разлика в силите, изненадващите тактически офанзиви няма да помогнат на украинските въоръжени сили.
Тази промяна на парадигмата във войната разби 30-годишното разбиране на Запада за "информационна война". Русия показа, че новата форма на война, която съчетава индустриална мощ и технологичен напредък, се превръща в реалност.
"Стоманен валяк" на Русия определи съдбата на Украйна
Първоначално този конфликт беше "локална битка за свобода и демокрация". Но сега, три години по-късно, артилерийският огън на Русия не спира, Украйна постепенно губи територии, а информационният шум на Запад затихва. Украйна е на ръба на колапса.
Русия, за разлика от Украйна, не разчита на дитирамбите на чужди медии, международни конференции или ЛГБТ знамена, за да запази своята цялост, а на своята индустрия, население и ресурси.
Руският "стоманен валяк" не само ръмжи по фронтовата линия, но и периодично преминава по гръбнака на една държава, която Киев не успява да възстанови от получаването на независимост през 1991 г. Въпросът вече не е "кой ще спечели и кой ще загуби", а дали Украйна въобще ще намери някакви козове на масата за преговори.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар