Силният обществен отзвук от садистичното издевателство над 18-годишната Дебора от Стара Загора, както и от случаите на домашно насилие тези дни, е доказателство, че гражданското общество у нас е живо, с добри рефлекси, активно.
И в същото време податливо на манипулации, на въздействия, зад които се крият интереси, използващи силата на приливната вълна от емпатия.
Психолозите знаят какво е манипулация на общественото съзнание и как гражданите биха могли да й противодействат. Един от начините е да си задават въпроси и да търсят отговорите им. За всичко, свързано с конкретния повод за взривната по характера си проява на гражданското общество.
Един от въпросите, които сякаш се “удавиха” в приливната вълна на емпатия в случая с Дебора е, с какъв набор от законови средства разполага държавата, за да противостои на подобен вид престъпления. Ако се пристъпи към аналитичния преглед на съществуващите нормативни актове, обществото ще е изминало голяма част от пътя до рецептата за овладяване на престъпността, дефинирана като домашно насилие в различните му проявления.
Нека си припомним най-напред какво ни казва ЕС за чудото “Гражданско общество”. Първо – то се отнася до всички форми на социални дейности на лица и/или групи лица, които нямат нищо общо с държавните институции. Второ – че тези дейности – чрез демократичен процес – служат на обществения интерес. И трето – че всичко това е същината на градивната роля на гражданското общество за доброто управление на Европейския съюз, както пише в член 15 от Договора за функционирането на ЕС.
Родната поговорка казва, че каквото за всички, това и за гол Асен. Тоест – доброто управление на държавата ни също е немислимо без демократичните процеси, чрез които гражданското общество заявява себе си като част от това управление.
Доколко обаче са демократични специфичните му прояви в конкретния случай? А призивите за сурови наказания и скандиранията за оставки дали не прекрачват тънката… “белезникава” линия между демократичното и ненормалното?
Отговор на тези въпроси получихме в четвъртък (3 август), макар и по друг повод. Даде го шефът на полицията в Пловдив Васил Костадинов, чиято оставка жителите на Цалапица поискаха заради разследването на убийството на 24-годишния Димитър.
Костадинов заяви, че няма да подава оставка, въпреки че вътрешният министър Калин Стоянов ден преди това го призова да го стори. “Аз съм назначен по закон, в който “оставка” не съществува като понятие. Има други форми”, заяви полицай № 1 на Пловдив.
Очевидно ключовата дума тук е “закон”, т.е. наборът от правила, предписващи действията на Костадинов като служител на МВР. И, ако протестиращите от Цалапица знаеха при какви обстоятелства законът прави освобождаването му не само възможно, но и необходимо, сигурно щяха да улеснят вътрешния министър в избора му – дали да уволни подчинения си, или да го помоли сам да напусне.
Което донякъде и се случи няколко часа по-късно, когато със заповед на вътрешния министър Костадинов бе преместен на друга работа…
Случаят с Костадинов разкри и друг ключов момент от демократичните прояви на гражданското общество – диалогът.
Пловдивският Полицай № 1 заяви, че е имал трудна среща с близките на убития Димитър Малинов, на която признал за пропуските по време на разследването.
Прави чест на този полицай, че е имал доблестта да се изправи очи в очи с опечалените и в прав текст им е обяснил къде са сбъркали подчинените му. И, когато говорим за чест, няма как да пропуснем не тоталната липса, а наченките на честен размисъл от страна на политическия ни елит и неговите “пратеници” в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Които, както прекрасно знае дори най-изтрещелия анаболен Херкулес, са призвани да управляват добре държавата. Заедно с гражданското общество, разбира се. А не като религиозна секта, масонска ложа или индийска каста.
Една от темите за размисъл в тази посока е упоритото налагане на чалгата като културен феномен, въпреки очевидните прояви на мутренският мачизъм, характерни за “юнаци” като Георги Николаев.
Дали някой вече помни от колко години тази порода индивиди разбутва с лакти и юмруци традиционни представи за мъжко поведение, за изконни ценности, за морал и истинска любов? И кога точно се самонастани на освободената от духовност територия, демонстрирайки татуираните си мускули, по които ахкат 15-16 годишни момета със силиконови джуки – преди две, три или пет петилетки?
В черната сянка на тази липса дори и спонтанните (на пръв поглед) думи на премиера Николай Денков – по повод случая в Стара Загора – прозвучаха като естраден ПР.
“Днес за пореден път хората в България са гневни и имат основание, защото сме свидетели на поредното садистично действие – отново незабелязано от правосъдната система. Шокиращо е безразличието към чуждата болка. Време е всеки от нас да поеме своята роля и отговорност, за да пресечем настъплението на агресията и болката в нашия живот. Възлагам на министрите на правосъдието, на МВР, на труда и социалната политика и на образованието и науката през следващата една седмица внимателно да прегледате това, което не работи във вашите системи и да предложите промени, с които да променим тази негативна тенденция”, възкликна Денков.
Каква е файдата от призива му към народните представители да приемат правилните закони, защитаващи жертвите и затварящи дори невидимите пролуки за измъкване на насилниците, след като чалгарско-мутренската култура ще продължава да връзва и ражда и “плодове”, и жертви?
И… депутатите реагираха според очакваното – съвсем първосигнално те се хвърлиха да изковат най-правилните закони. И то в толкова съкратени срокове, че дори прекъснаха лятната ваканция.
В четвъртък (3 август), Комисията по правни въпроси в парламента се събра на извънредно заседание, за да обсъди промените в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие, предложени заради скандала с обезобразената 18-годишна Дебора от Стара Загора.
Както е известно, в деловодството на парламента са внесени два законопроекта на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Ако в понеделник “случката” в пленарна зала се случи, от вторник средната телесна повреда ще се наказва със затвор до 8 години, вместо с досегашното “лишаване от свобода до 6 години”.
Едновременно с това, отпада възможността за пробация при нанасяне на лека телесна повреда, като наказанието вече ще е до 2 години затвор. Глобите също се вдигат тройно и петорно – 500 до 1000 лв., вместо от 100 до 300 лева.
Домашното насилие вече ще се наказва не само при брак или съжителство на семейни начала, но и при интимна връзка, гласят поправки в чл. 2 на Закона за защита от домашно насилие, внесени с общ законопроект от трите парламентарни групи.
“Интимна връзка е доброволен относително траен съюз между две лица, който възниква и съществува като фактическо състояние, без да е необходимо спазването на правно регулирана процедура и независимо дали лицата споделят едно домакинство, като водещ елемент е строго личния характер на техните отношения”, сочи първата дефиниция на явлението “съжителстване на семейни начала”
Какъв ще е ефектът от предложените промени – един Господ знае. Бързината, с която бяха написани текстовете, и пъргавината, с която заминаха към пленарна зала обаче предизвика коментари в професионалните юридически среди.
Адвокат Людмил Рангелов, например, обяви, че цялото предложение за промени в Наказателния кодекс е направено прекалено прибързано.
Според бившият МВР-шеф и настоящ адвокат Емануил Йорданов, промяната на едно наказание от 6 на 8 години затвор е “законодателна козметика”.
“Измененията в НК не трябва да бъдат свързани единствено със завишаване на размера на наказанието, а следва да бъдат попълнени с допълнителни състави на престъпления – това може да бъде изтезанието, гаврата, унижаването на човека”, коментира адвокат Райна Аврамова. И за сетен път формулира общоизвестния факт, че… “политиците се сещат да ревизират закони, едва когато има обществен натиск”.
Въпросът е дали след всеки натиск и ревизия качеството на живота ни се подобрява? Или само зацикляме?
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар