Обичайно лекционният курс по Конституционно право започва с историческата ретроспекция, че Англия е родина на конституционализма, на идеята за ограничено управление (след 1215 г.) и на парламента като символ на ограничената власт на абсолютния монарх (1295), а Великобритания – родина на парламентарното управление след Славната революция (1689).
Освен приноси в публичното право, Островът официално се счита за родина на футбола, където са постановени съвременните футболни правила (1863). Първите неофициални общи правила на колективната игра са създадени от Университета в Кеймбридж (1846).
Не е популярно, че освен родина на футбола, Англия е родина и на футболните хулигани. Безопасността на стадионите, на които се играят футболни мачове, става обект на интерес на парламентаристите в Камарата на общините през 1924 г. по повод първия мач на най-големия стадион на Острова – „Уембли“ (разрушен през 2003 г. и на негово място е построен „Новия Уембли“). Официалния капацитет на Стадионът на империята ("Empire Stadium"), често наричан дори „Домът на футбола“ (The Home of Football), при откриването си през април 1923 г. има 127 000 места. Първият официален мач е финала за ФА Къп (FA Cup Final) на 28 април 1923 г. между Болтън (Bolton Wanderers) и Уест Хям (West Ham United). Тъй като няма достатъчно места по трибуните, публиката излиза и на терена. Конната полиция в опита си да изведе публиката извън зеления килим предизвиква безредици, при които са ранени над 900 души (няма смъртен случай!).
Случаят и изготвен въз основа на него „Доклад на Шорт“ е обект на парламентарен дебат в Камарата година по-късно. В този дебат се ражда и терминът „футболни хулигани“. Терминът е използван от младия тогава Осуалд Моузли (Oswald Mosley), избран на парламентарните избори през 1923 г. като независим консерватор. Моузли отбелязва по-късно в своите мемоари „Моят живот“ (1968), че в началото на 20-те години на ХХ в., той променя радикално политическите си възгледи (от консерватор през лейбърист до фашист). Прави впечатление, че феноменът „футболно хулиганство“ както своя автор някога, днес също има крайно десни консервативни и фашистки прояви и проявления.
През 1924 г. въз основа на парламентарните прения са променени правилата за безопасност при провеждане на футболни мачове – увеличаване на входовете на стадион, оборудване на стълбите с парапети, където конструкцията позволява, разделяне на трибуните за публиката на сектори, инсталиране на турникети, предварителна задължителна продажба на билети с места.
Оттогава са минали 100 години, но проблемът с футболните хулигани продължава. Това вече не е само английска черта, макар Джеръми Паксман (журналист и водещ на BBC) в книгата си „Англичаните – портрет на един народ“ (Едногор, С., 2000) да прави констатациите, че „проблемът с англичаните е проблем с футболните хулигани“ и „най-ужасяващото в проявата на насилие от страна на английските хулигани е отсъствието на всякакъв повод“. Остава фактът, пише Паксман, че Англия е дала на света думата „футбол“ и пак от нея тръгна футболният вандализъм.
Футболните хулигани на Балканите също са проблем. Много е изписано за тях в началото на 90-те години на ХХ в. и ролята им за разпалването на войните в бивша Югославия (напр. сблъсъка между Динамо /Загреб/ и Цървена звезда на стадион „Максимир“ в Загреб на 13 май 1990 г.). Последният пример е покрай срещите между „Динамо“ (Загреб) и АЕК от III квалификационен кръг за Шампионската лига преди две седмици, когато млад мъж бе намушкан смъртоносно с нож по време на сбиване между привърженици на двата отбора. По този повод президентът на УЕФА Александър Чеферин призова властите на европейските страни да помогнат за премахването на хулиганството, което той нарече „рака на футбола“. Тези хора не са футболни фенове, заяви Чеферин. „Стигнахме до положение, в което трябва да кажем „достатъчно“. Трябва да спрем това!“.
Какво обявиха, че ще направят в съседна Гърция? Миналата година (при друг инцидент с пребит и наръган с ножове до смърт от ултраси пред стадион младеж) гръцкият парламент прие т. нар. закон „Авгенакис“, който предвиждаше извънредно строги наказания за футболните хулигани. Сега гръцкото правителство преминава на ново ниво, като директно ликвидира организираните фенклубове. Всички организации на футболни фенове ще бъдат затворени и ще бъдат заменени с официални асоциации, които ще работят в централата на всеки клуб. Полицията вече поема контрола над организираните фенове, „които създадоха проблем“. Премахват се и частните охранителни фирми, които се грижат за сигурността на някои от стадионите. Отговорността за безопасността по стадионите преминава изцяло към полицията и това е съгласувано с представителите на четирите най-големи клубове в страната (атинските „Олимпиакос“, „Панатинайкос“ и АЕК и солунския ПАОК).
Всеки отбор ще има една-единствена фенска организация, която ще се помещава и развива дейност само в офисите на самия футболен клуб. Министър-председателят Мицотакис предупреди, че няма да се поколебае да издаде заповед и тези организации също да бъдат затворени. Гръцкият премиер добави, че като последна мярка се предвижда гръцките отбори да бъдат извадени от евротурнирите, но изрази надежда, че няма да се стигне до това тежко решение.
Опозицията предлага още по-строги мерки. Социалистите от партия ПАСОК предлагат да се приеме закон, според който лица, участвали в прояви на футболно хулиганство, регистрирани са като спортни хулигани, да получат доживотна забрана да присъстват на стадиони по време на спортни изяви.
В България основните актове, които се борят с футболното хулиганство са Указът за борба с дребното хулиганство (1968) и Законът за опазването на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (2004). И тъй като футболните хулигани често не са пълнолетни, трябва да отбележим и Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (1958). Законът за опазването на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя спортното хулиганство като „противообществена проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в извършването на определени действия, които нарушават обществения ред“ (чл. 21, т. 1-15). Проблемите са много: липса на яснота кои лица присъстват на спортни събития (няма поименни билети и контрол за лица, на които е наложено наказание – забрана за присъствие на спортно събитие), липса на реални места при предварителна продажба на билети на повечето стадиони, трудно се установяват извършителите на противообществени прояви или на престъпления от общ характер, няма реално работещи специални регистри в структурните звена на МВР по местоизвършване на противообществената проява или на престъпления от общ характер в страната или в чужбина. Много трудно в София или в по-голям български град могат да бъдат реализирани принудителните административни мерки по Закона за опазването на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия каквито са забраните за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина от конкретни лица.
Преди седмица, на 17 август късно вечерта, имаше извършени хулигански прояви и престъпления от общ характер в Княжеската градина в София (около и върху паметника на Съветската армия) след международна среща на столичен футболен клуб. Спорът за бъдещето на паметника не може да бъде решен с насилие както се опитаха да направят облечени като футболни фенове, а само по законов път. Осъждането на поведението им и отварянето на разговора за постъпките на футболните фенове не трябва да се бавят. Защото съседна Гърция е зловещ пример докъде може да се стигне.
Доц. Наталия Киселова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар