Свидетели сме на откровена подигравка с държавните институции, достигаща до абсурд.
Подобен по силата на своя абсурд и нелепост диалог може да се прочете само в знаменитата пиеса на Бекет „В очакване на Годо“. Но там има особен смисъл, освен това е пиеса - нещо, което не се предполага в отношенията между държавните институции на една европейска държава.
Каква е фактологията, както обичат да се изразяват в правните среди. Зам. главният прокурор обвинява главния прокурор, че иска да го убие. Държавата взема мерки. Главният прокурор обвинява политическите дейци, че искат да го убият и скрива семейството си на сигурно място в „приятелска държава“. Заместникът на зам. главния прокурор иска оставката на шефа си.
Същото прави и зам. главният прокурор , а самият главен прокурор иска оставката на своя заместник. Ако до тука не сте се объркали, значи имате много високо IQ. Не знам дали това ви помага в ежедневието, но явно за много наши политици то е недостижимо, защото приемат като ежедневие тази плетеница от взаимоотношения и тя ги възмущава на средно ниво. В смисъл - да, разбираме го, не е хубаво и др.под.
Признавам си, че ако бях на мястото на шефа на службите в „приятелската държава“, в която главният прокурор е скрил семейството си от ръцете на лошите български политици, щях първи да кажа: „Тези хора, българите, не трябва да се допускат в Шенген - те вътре в страната си се гонят и стрелят като диви зайци! Какво ще правят, ако ние попаднем там - можете да си представите“.
Разбира се подобно съждение не излиза от главите на повечето български политици, защото явно мозъкът им е устроен по различен начин - те не разсъждават като слушат, гледат и анализират реалните факти, а като си затворят очите и започнат да фантазират, с други думи да си представят какво би станало ако…
Подобно е положението и с еврозоната. Ние непрекъснато обясняваме, че изпълняваме всички задължения наложени от ЕС, но европейската централна банка кой знае защо не ни вярва. Ти остави това, ами и българите, в по-големия си процент също не вярват. Защото тук вече не става дума за днешната реалност, а за обещания в бъдещето.
Днес не става, нямаме го, имаме проблеми, но ако знаете какво ще стане утре!
Само че българите от много време знаят как се обещава на сватба и как се изпълняват обещанията. Така, че за да бъдат приети тези обещания трябва да бъдат подкрепени с много разбираеми обяснения, които да включват не само бъдещето време, но и конкретни срокове.
Също така добре би било тези обяснения да не са гарнирани с общи приказки от типа на „ще седнем на масата на богатите народи“ или „ще бъдем в обществото което решава проблемите на ЕС“ и др.под, които нямат никаква реална стойност.
Подобно е положението и с ядрената енергетика. Съмнявам се дали има и 1% българи, които да са разбрали какво ще става с българската ядрена енергетика, защо изоставаме с такава скорост от държавите, с които до скоро се съизмервахме по производство на такава енергия, какво ще стане с нашите реактори и с нашите централи и кога?
И още по-важно - колко ще струват тези нови идеи на целия български народ. Защото решенията ги вземат едни, а плащането се оставя на други. Впрочем, плащаме всички, но разходите на едните спрямо заплатите им са много по-малки отколкото разходите на по-голямата част от народа спрямо доходите им. Така че…
Ако тези политици, които поемат подобни обещания нямат силата да направят ясни и разбираеми за целия народ обяснения, по-добре да си подадат оставките и да се занимават с неща, в които са по-добри.
И тъй като нашата оценка явно не е достатъчна, за да могат тези участници в събитията да си подадат оставките сами и достойно, трябва да добавим за повече яснота това, което е стояло като надпис на вратата на Одеската психиатрия по времето, когато тя е била грижливо обследвана от гениалните писатели Илф и Петров.
Ето го и самият надпис:
Надпис на вратата на Одеската психиатрия: „Мнението на пациентите може да се различава от мнението на санитарите“.
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар