Финалът в Украйна се очерта

Украинците започват да проумяват, че само Русия има нужда от тях и от държавата Украйна

 

На 5-6 август в Джеда (Саудитска Арабия) се състоя мирна конференция на представители на 42 държави. 

Присъстваха страни от Глобалния юг, от БРИКС, включително Китай. Непоканена, Русия отсъстваше. САЩ и Западът плахо се надяваха срещата да приключи с някаква поне с нищо неангажираща участвалите страни декларация в подкрепа за Киев и смъмряне на Москва.

Излезе нищо и половина. The Wall Street Journal: „На преговорите в Джеда Украйна смекчи позицията си относно мирните преговори с Русия, като се съгласи да обсъди уреждане без изтегляне на руските войски от цялата страна“.

А преди година президентът Зеленски с указ беше забранил Киев да участва в такива...

Москва повтори старата си мантра, че по всяка тема никога категорично не отхвърля преговори. Не бърза с окончателния разгром на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Изчаква в нейна полза да продължат да се развиват някои сравнително продължителни икономически и геополитически процеси в САЩ, обединения Запад, Евросъюза, Средна Азия, Близкия и Далечния Изток.

Разбира се и у дома. А там протичат и бавно, противоречиво вървят някои икономически, управленски и социално-психологически процеси. Някои болезнени, свързани с невижданите досега в света западни санкции и социалното разслоение в руското общество. Не помага твърде напомнянето, че е било и доста по-зле, например след революцията и по време на ВСВ.

Междувременно се навършиха два месеца от дългото и шумно рекламиране на украинското контранастъпление на фронта. В резултат никакви победи, но пък редица поражения на ВСУ. Тежки загуби на бойна техника, много тежки в жива сила, унизителни във външнополитически план.

Това след огромното и всестранно съдействие от страна на страните от НАТО и преди всичко на САЩ. Никоя европейска страна не може да се сравни по обем и качество на неядреното въоръжение с това на Украйна преди обещаното настъпление. Към предоставените ресурси трябва да се добавят финансовият и информационно-психологическият.

Както и безценното за водене на мащабни бойни операции разузнавателно осигуряване, включително от космоса. Която от изброените подкрепи да спре, ВСУ се разбягват, Киев се предава. С НАТО воюва Русия, не с Украйна. В голямото си мнозинство украинците разбират нещата, не желаят безсмислено да мрат в загубена война с най-близките си роднини.

Доказват го увеличаващите се случаи на бягство от мобилизация и дезертьорство на фронтовата линия. От подготвените в евронатовски страни за активни бойни действия около 80 000 бойци по данни от западни източници над половината - 46-48 000 - вече са загинали или са тежко ранени. В непрестанния обстрел на мирни селища в Донбас се долавя отчаянието на командването на ВСУ.

Украйна не е в състояние да решава своята съдба, всичко вече зависи от външните фактори. От безсилието и неуспехите на фронта все по-често, почти всекидневно прилагат терористични методи за война с Русия. С дронове по море и по въздуха, с подривни операции на руска територия, включително и убийства.

Москва принуждава войската да търпи, да не отговаря със същите средства и методи. Това е в контекста на стратегията да не се допусне трайно смразяване на украинците с руснаците като съседи и исторически много близки народности. Неведнъж е било да се сблъскват с оръжие в ръце, но пак са се помирявали и дори побратимявали.

Започват украинците да проумяват, че само Русия има нужда от тях и от държавата Украйна.

Преди месец шефът на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили уверено заяви, че Украйна вече е спечелила войната. Преди 2-3 дни пак той твърди, че „пред киевските войски на юг стои задача с невиждана сложност.“

Забелязал е четиризвездният генерал, че финалът в Украйна се очерта и на шахматната дъска се влиза в ендшпила.

Британският The Telegraph: „Да кажеш, че събитията е трябвало да се разгърнат много по-бързо, че Украйна би постигнала много повече, ако се беше възползвала от „правилната“ западна тактика - би значело да се разкриеш като пълен неграмотник по военните въпроси“.

И във ВСУ все по-открито се говори, че западните военни тактики не работят в тази война. Вече повече от половината американци, 55% според последните сондажи, не желаят подкрепата за Украйна да продължава.

Въпреки забележимите за тяхната икономика печалби от тази война. Дори в Щатите все по-слабо върви манипулативното представяне на войната като битка между добро и зло, на светлите с мрачните, на заелите правилната страна на историята срещу ония откъм неправилната.

Евронатовските елити усилено набиват на гражданите си тези примитивни обяснения за нарастващите загуби в държавите от ЕС, но авторитетът им се топи ускорено. Продължават да губят доверие, назрява вътрешна съпротива срещу редица правителства и проамерикански политически сили. Все повече ги вълнуват събитията и процесите в Африка и все по-малко в Украйна.

Вашингтон отдавна полага усилия да им прехвърли големия обем от грижите и разходите за войната с Русия и да се съсредоточи срещу Китай в Азия. Времето не чака, изостават! Поднебесната върви напред и нагоре, въоръжава се за отпор, заема пространства в Африка, Латинска Америка, Океания.

Твърде широко са се разкрачили американците по света в политически, икономически и военен аспекти. И все по-неуспешно.

Тайванският възел отмества на по-заден план за американците конфликта в Европа. Ами ако предизборно на демократите им поставят ребром въпроса „Киев или Тайпе, не може и двата!“ Във Вашингтон елитите явно ще са на страната на Тайван.

Размахват юмруци, че ще бранят Киев до последно, но все повече за демонстрация на сила и решителност, за сплашване. Може пък да стреснат Кремъл, да подтикнат Путин към замразяване на войната, към компромиси с Киев!

Някак САЩ да се оттеглят от батака, без това да се оцени като тяхно поражение. Да не заприлича за света на безславното им изнасяне от Афганистан. Особено не биха искали да преговарят с Москва за мир в Украйна именно те. А точно това беше главното в ултиматума на Путин през декември 2021-а, придружено с искане за оттегляне на НАТО от границите Русия.

А какви ще са последствията за киевските власти, за Зеленски? Присещаме се за бягството на президента Нго Дин Дием при изнасянето на американските войски от Виетнам през 1975 г. За тъжните съдби на други покровителствани известно време от САЩ политици като Нориега от Панама и Саддам Хюсеин от Ирак.

Засега Зеленски и компания активно търсят гаранции от Вашингтон и Брюксел, преди да ги приемат в НАТО. Но от обещание до изпълнение винаги има разлики.

 

Д-р Илия Илиев, "Труд"