Тургенев напуска Русия заради жена

Започва като поет и драматург, за да стане класик на руската белетристика, майстор на психологическия анализ и на пейзажната живопис

 

 

Неговото име е световно признато. Той е не само класик на руската литература, но значим европейски писател, поет, публицист, драматург и преводач.

При това, близък на България със съпричастието си в годините на борбата ни срещу османското иго. По повод на Баташкото клане, именно Иван Сергеевич Тургенев е човекът, който заявява през европейската преса, че ако зверствата не спрат, "тогава нека бъде война"...

Причината така добре да познава робската ни трагедия, става близкото познанство на Тургенев с журналиста Стефан Бобчев, преводач на Тургеневия роман "В навечерието". В този роман, както е известно, главният герой е българин с фамилията Инсаров. Негов прототип е студентът Никола Катранов. Романът е написан през 1860-а година, когато чрез свой познат - Василий Каратаев, писателят научава историята на българския студент, женен за рускиня.

Тургенев използва много реални факти от живота на Катранов, но превръща героя си Инсаров от просветител в революционер. Романът е екранизиран. Филмът "В навечерието" излиза през 1959-а година и е посрещнат с голям зрителски интерес у нас.

Бобчев получава разрешение за превода не само на този роман на Тургенев, но и за някои разкази от неговия сборник "Записки на ловеца".

Всъщност, познанството им с Тургенев има предистория: Всичко започва от едно стихотворение - "Крикет в Уиндзор", в което е отразено поражението на Априлското въстание. В Русия то е публикувано едва през 1881-ва година, докато Бобчев го публикува много по-рано в Букурещ и го разпространява сред българската интелигенция.

В тази поетична творба Тургенев излага тезата си, че политиката на ненамеса по източния въпрос от страна на Англия фактически поощрява Турция. Това схващане съответства на реалната политическа обстановка и се възприема като обективно от много наши революционери.

Тургенев е автор и на стихотворение в памет на легендарната медицинска сестра Юлия Вревская, която взима участие в борбата за освобождението на България, и е била лична позната както на Тургенев, така и на Виктор Юго.

Творби на Тургенев е превеждал и нашият поет Петко Рачев Славейков. Едно от тях е "Ще чуеш съда на глупеца", публикувано през 1883-та година и адресирано до новите нашенски кариеристи след Освобождението. По-късно и синът на Петко - Пенчо Славейков се учи от Тургенев. Негов почитател бил и Алеко Константинов.

Самият Тургенев се познавал с много български студенти в Москва. Известно е, че по онова време там са учели Любен Каравелов, Найден Геров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Сава Филаретов и други изтъкнати наши творци и патриоти. За тези връзки на Тургенев разказва в мемоарите си и Виктория Живкова, бъдещата съпруга на Димитър Благоев. Тя имала кореспонденция с великия руски писател.

Можем да сме горди, че личност като Тургенев се е отнасяла така съчувствено и приятелски към нашия народ, поддържайки жива връзка с изтъкнати дейци на нашето Освобождение.

Тургенев е бил авторитетна личност - член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880) и пр. И днес литераторите поставят името му на едно от първите места сред класиците на руската литература, със значителен принос за нейното развитие през втората половина на XIX век.

Един критик веднъж прави кратка характеристика на творчеството му с думите: "Пестелив като Пушкин, социален като Гогол, и в същото време - по Тургеневски човечен гигант на Духа!"

Тургенев създава цяла поредица от романи: "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца" и др. Всички те са известни, много четени, екранизирани и театрално интерпретирани и до днес.

Тургенев е руски писател, здраво свързан със земята си, борец срещу крепостното право и за права на всички хора по света, и всичко това не е преставал да бъде и през всичките години, прекарани в чужбина, далеч от Русия. По-голямата част от неговия живот преминава в Западна Европа. Умира във Франция.

Навършиха се 140 години от неговата смърт, на 3-ти август 1883-та година.

Тургенев живее зад граница с чувството за мисия - да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е и един от първите, които проправят мостове за руската литература, като запознава западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой и други руски класици.

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-а година на страниците на сп. "Съвременник" на Некрасов, известно с пропагандирането на идеите на Белински. От 1850-а година нататък Тургенев започва да се дистанцира от тази революционна естетика и се определя като либерал-просветител, но продължава дълбоко да уважава Белински.

Иван Сергеевич Тургенев е роден на 28-и октомври 1818-а година в гр. Орел, в богато дворянско семейство с имение в Спаское-Лутовино. Родителите му отрано показали света на децата си, като често ги водели със себе си в чужбина. Малкият Иван бил едва на четири, когато родителите му завели в Германия, Швейцария и Франция.

Тургенев не познава нищетата. Семейството му е богато, живеело в охолство. За децата се грижели гувернантки, предимно чужденки. Тургенев получава завидно образование - първо в Московския, а после в историко-филологическия факултет на Петербургския университет, който завършва през 1837-а година. Негови състуденти там били бъдещи големи умове на Русия като Александър Херцен, Белински, Лермонтов, Гончаров и др.

В личен план той се отличавал с буден ум и малко свит характер. Вероятно причината за това се корени в семейната атмосфера на детството му. Майка му била жена с деспотичен нрав и се отнасяла строго не само с крепостните селяни, прислугата и възпитателите, но и с децата си. По-късно Тургенев ще признае, че е страдал от нейния "див произвол".

Дали пък заради властния характер на майка си, не посмява да свърже живота си с жена?...

В разказа си "Муму" в образа на старата помешчица той описва някои черти от характера на своята майка. Наред с негативите, обаче, писателят дължи много на властната си родителка, защото тя била голям почитател на литературата, музиката и театъра. В библиотеката й имало книги на френски, английски и немски език, които достолепната дама четяла в оригинал.

Вероятно се питате, какъв е бил бащата на Тургенев - мъжът на тази властна и много начетена жена? - Бащата на Тургенев бил красив мъж, много галантен и всеобщо харесван в обществото. Баща му принадлежи към старинния род Тургеневи, известен от XV век с родоначалника на рода - татарския княз (мурза) Турген, преминал на служба на Великия московски княз Василий III, баща на Иван Грозни.

Тургенев описва баща си в повестта "Първа любов" с голяма обич и възхищение. Той наследява от него красотата и обноските му, но както сам признава - "и голямата му влюбчивост".

В "Първа любов" Тургенев описва и себе си - в герой, който си съперничи с този на баща му.

Бащата умира през 1834-а година, като оставя трима сина - Николай, Иван и Сергей, който страдал от епилепсия и умрял млад. След смъртта на бащата, деспотичната майка на момчетата станала още по-зла. Наказанията и изтезанията се превърнали в обичайна черта на възпитателната й методика.

Дали заради приликата, или от обожание към баща си, но Тургенев проявявал разбиране към необузданата чувственост на своя родител. Вероятно подсъзнателно е възприемал влюбчивите му залитания и като заслужено отмъщение към авторитарната му майка.

Бил ли е влюбчив като баща си самият Тургенев? - Един от френските му биографи го нарича "славянски колос", като пояснява: "привидно повърхностен, но надарен с дълбоки чувства". Ако се съгласим с това определение, без да му слагаме етикета "славянски", животът на Тургенев отговаря на това описание.

Той се влюбва дълбоко във френската певица Полин Виардо и я следва цели четири десетилетия по света, като нейна сянка.

Страстно обожание, което е като някаква втора, паралелна реалност в живота на Тургенев. От една страна той е бунтарят-изгнаник по собствена воля, който неуморно работи за родината си зад граница, а от друга е като влюбено момче, което приема своята "слабохарактерност" да съществува в сянката на една жена, потискайки егото си от любов.

Френският писател Анри Троая описва живописно тази раздвоеност на Тургенев, която сама по себе си е достойна за роман.

Коя е жената на живота му? - Тя е френска певица от испански произход - Полин Виардо-Гарсиа. Тургенев се запознава с нея по време на едно представление на италианската опера в Петербург. Гледа я в ролята на Розина от "Севилският бръснар". Полин била невероятно талантлива и жена с магнетично присъствие. По нея били захласнати много големи композитори: Гуно, Лист, Вагнер и Глинка.

Алфред дьо Мюсе написва за Полин: "Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша". Където и да пътувала по света, публиката буквално лудеела по примадоната. Чакали я да излезе от оперните театри и докато се качи в каретата, я обсипвали с цветя.

Дори Жорж Санд се възхищавала от Полин до такава степен, че взима някои нейни черти при описанието на героинята си Консуело.

Не е чудно, че в Полин се влюбва и Тургенев. При него, обаче, любовта се превърнала в пълно себеотдаване, до степен на обсебване. В писма между приятели на Тургенев четем някои забавни вметвания, в които те коментират "потапянето му в италианската опера".

Тургенев тръгва по петите на Полин и може да се каже, че главно заради нея напуска Русия и пътува из Европа като неин обожател. Но пък по време на тези пътувания се запознава с големи личности на епохата, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан и др.

През 1838-1839-а година живее в Германия и Италия. През януари 1843-та година постъпил на служба в Министерството на вътрешните работи, а от 1845-а година, вече в оставка, пак се върнал в Германия, след което се установява във Франция,. От 1858-а нататък постоянно пътува между Европа и Русия.

Никога не скъсва връзките си с родината си и поддържа контактите си с Белински, Некрасов, Херцен, Гончаров, Достоевски и Лев Толстой. Срещал се е с Жуковски, Гогол и Лермонтов. Може да се каже, че е познавал и е имал приятелски отношения с повечето гении на своята епоха.

В "Записки на ловеца" Тургенев критикува крепостното право. Този сборник от разкази му донася огромна популярност, но и неприятности. Руският издател на сборника бил уволнен по личното нареждане на цар Николай I.

Трябва да се отбележи, че противно на произхода си, Тургенев написва книга, в която на първи план не са дворяните, а обикновените селяни. Това е дързък революционен акт, с какъвто могат да се похвалят много малко автори на неговото съвремие.

В "Дворянско гнездо" Тургенев разказва една история на дворянина Лаврецкий, която се превръща в картина на разпада на дворянството.

В романа си "Бащи и деца" пък развива темата за разпадащото се общество. Героят му Базаров и негов млад приятел отиват на гости на бащата и чичото на приятеля. В беседата между младите и старите се проявява пропастта между поколенията.

В отрицанието си Базаров отхвърля дори любовта към умните и независими жени. Нихилизмът му за пръв път в руската литература осветява едно ново обществено явление - появата на всеотрицанието. В същото време Тургенев подхвърля и една насмешка над парвенюшката еманципация - другата крайност, в която се хвърлят някои млади дами.

Но Тургенев не е женомразец, напротив. Женските му персонажи са описани с открита симпатия към чувствата и морала на влюбените жени. Те, по неговото виждане, са по-устойчиви в морално отношение от мъжете. Това особено силно проличава в повестта му "Ася" - един истински "реквием за обречената любов".

В романа му "В навечерието" героинята му Елена помага на бедните и нещастните, на болните и на животните. Силната ѝ натура иска да се прояви чрез любовта й към един мъж - българина Инсаров. Но той избира пред любовта дълга на честта - любовта си към родината.

Иван Сергеевич Тургенев умира на 65-годишна възраст в Буживал, близо до Париж и недалеч от имението на Полин Виардо.

Погребан е във Волковото гробище в Сан Петербург. Голяма част от неговия архив остава у Полин Виардо, а след нейната смърт - у нейните наследници.

Тургенев оставя богато литературно наследство. Започва като поет и драматург, за да стане класик на руската белетристика - с разказа, повестта и романа, като реалист, майстор на психологическия анализ и на пейзажната живопис.

Сборникът с разкази "Записки на ловеца", както и неговите повести "Ася", "Пролетни води", "Първа любов", и най-вече романите му "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца", "Дим" и "Целина", са в златната съкровищница на световната литература.

Иван Сергеевич Тургенев - цитати

Вие все още не знаете дали имате талант? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?

Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.

Всяка любов - както щастливата, така и нещастната - е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.

Всяка молитва се свежда до следното: "Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири."

Да порицава и да хока има право само този, който обича.

Да, вярно е казал някой за самоубийците: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го - никой не ги съжалява.

Добро по разпореждане не е добро.

Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.

Думата "утре" е измислена за нерешителните хора и децата.

Жалък е този, който живее без идеали!

Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.

Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.

Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш!

 

Еми Мариянска, Impressio.dir.bg