В помощ на бъдещия кмет

Как пък толкова не разбраха кое е хубаво и кое е лошо! Или просто това, което е лошо за хората, е добро, даже много добро, за някои ръководители в общината! 

 

В една държава, която се управлява
с разум, бедността и нищетата са срамни.
А в държава, която се управлява без разум,
богатството и почестите са срамни.
Конфуций

Броенето започна – остава месец до изборите. Успешният кандидат трябва да обещае това, което очакват повечето софиянци- без значение коя партия ще им го предложи. Защото, съгласете се, нито партийната принадлежност, нито общите фрази колкото и красиви да са те, нито безупречната партийна лексика, нито биографията на кандидата ще могат да оправят София сами по себе си. А какво всъщност искат софиянци?

Обикалям из Борисовата градина и се наслаждавам на хубавите есенни дни. Красота, спокойствие… но изведнъж пред очите ми като взрив се показа разнебитената, корозирала от всякъде ограда на къпалнята Мария Луиза. Боже господи, какви красиви спомени имаме от тази къпалня, гордост за цяла София. И как безстопанствено, безсмислено, безразсъдно беше тя отстъпена на… не знам си кой. Все едно, не ме интересуват нито името, нито прякора му. Интересува ме бездействието на цялата община вече десетки години.

Когато минавам през квартал Лозенец и се чудя не как да паркирам, а как да мина пеша по невъзможните улици и липсващите тротоари си спомням какво красиво и лежерно настроение предизвикваха само преди трийсет години малките къщи и дворчета, разположени в стария квартал Курубаглар. Само че вместо да го направят елитен, красив столичен квартал с малки, модерни, кокетни къщи и градини, удобен и за живот, и за разходка на хилядите граждани на София, още в първите години на демокрацията софийските кметове решиха да го унищожат като го презастроят и направят от този прекрасен, зелен квартал сива, бетонена купчина от високи сгради.

Спомням си, че веднъж разхождайки се из квартала се спрях пред новострояща се сграда – тогава не всичко беше така застроено – и с укор загледах строежа. Ръководителят на строежа ме видя и каза: „Какво гледате! Скоро тук ще има прекрасни жилища. Сега е времето да купувате!“ Аз му отговорих: „Жилища може да има, но въздух няма да има!“ Той ме изгледа сърдито и още по-сърдито отговори: „Софиянци искате само вие да живеете тук!“

Не отминаха „мащабните“ строителства и празните някога ливади на Младост или Малинова долина. Но, вместо да построят удобни и красиви квартали, зелени, пълни с тишина, спокойствие и добра инфраструктура, предприемачите застроиха поляните с безименни редици от сиви и сякаш мъртви сгради. Нито инфраструктура, нито детски градини, училища, магазини… Какъв беше смисълът от тези строежи освен, разбира се, огромните печалби за строителите.

Една от най-тъжните гледки в София (освен занемареното културно наследство) е презастроеният Студентски град. Даже бих употребил степенуване на това прилагателно – пре-презастроеният квартал на студентите. Имаше време, в което все още можеше от този прекрасен квартал да се изгради чудесен, модерен, на европейско ниво студентски район. С много зеленина, спортни съоръжения, място за почивка…

Вместо това днес между някои сгради има пет метра разстояние- ако се протегнат живущите ще си хванат ръцете. Като в стар и евтин италиански квартал. И защо? Пак, разбира се, заради печалбите на предприемачите. Нито щастието на живущите, нито идеята за лукс и модерност не могат да оправдаят подобно строителство.

Презастроената София стана град труден за управление. Градският транспорт не достига, улиците не могат да пропуснат съществуващият трафик, няма достатъчно детски градини, няма достатъчно общопрактикуващи лекари, не достигат линейките и парамедиците, няма достатъчно съдии и съдебни зали, за да се водят в нормален срок съдебните процеси. С две думи - всичко е напрегнато до пръсване, няма как да се управлява град, който може всеки миг да се взриви. Само ще припомня на тези, които не знаят, че единственият международен конкурс за градоустройство на София, проведен през 1939 г. с победител австрийският архитект инж. Мусман е препоръчал максимално население на София 500 000 души. И приобщаване на околните села, сега квартали, като там се създадат условия за живот и добър транспорт до града - така изглежда „планът Мусман“. Толкова побира площта на града при нормално градоустройство. В момента в София живеят над 1,5млн души. През лятото не знам колко стават, когато от цялата страна тук пристигат строители и работници по услугите.

Мога да допусна, че кметовете на София не са разбирали от градоустройство. Но архитектите на общината - на тях не мога да простя. Нима може да има архитект, учил пет години, запознат с най-добрите световни решения, с най-удачните и красиви комплекси по света който да допусне подобно безумно застрояване на града. На всичкото отгоре чувам, че в центъра искат още да строят - някой измисли, че София била най-незастроената столица в Европа. Подобно съждение трудно може да се побере в главата на нормален човек. Мога да подозирам кметовете в неразбиране на градоустройството, но архитектите… 

Думата ми беше за това, че дори архитектите, които са образовани да виждат и да правят най-доброто за един град са допуснали подобни безумия. Не мога да си го обясня освен с прекалено силна икономическа заинтересованост. На всичкото отгоре през последните осемнайсет години София се ръководи от една и съща партия, от един и същ екип. Как пък толкова не разбраха кое е хубаво и кое е лошо! Или просто това, което е лошо за хората, е добро, даже много добро, за някои ръководители в общината!

Някои предприемачи се хвалят в своите реклами с построяването на много модерни, много луксозни, много охраняеми и много скъпи затворени резиденции. Всичко, което казват сигурно е вярно, но трябва да знаете че подобни затворени и охраняеми квартали са необходими само в такива държави, в които другата част на града е лоша, опасна и мръсна. Затова за богатите се правят подобни красиви квартали, а за бедните- където могат. Само ще добавя, че в Женева, Париж, Лондон, Прага, да не говорим за Будапеща и Виена подобни затворени резиденции, „кондоминиуми“, както са познати, не съществуват. Там хората живеят в своите обикновени квартали, за които се грижи общината и в които има всичко необходимо за живеещите. И които приличат на нашите луксозни, охраняеми резиденции.

Ето, така искаме и ние да живеем в София. Затова предлагам: ако има кандидат за кмет на София, който може да обещае като фокус на своята програма борбата с безумното презастрояване и ако може да каже как точно ще я направи - да гласуваме за него.

Проф.Любомир Халачев, Epicenter.bg