Ако във връзка с падането на ветото за внос на зърно от Украйна разположим възникналото напрежение между нашенските производителите на зърно и производителите на олио на геополитическата координатна система ще разберем кой най-много страда от тази ситуация.
Според властващата в момента конюнктура, т.нар. зърнари у нас са на страната на ретроградните сили и биват вкарвани в един кюп с руските окупатори, които взривяват украински зърнохранилища и пристанища за износ за пшеница, като обричат на глад прогресивното човечество, включително и децата на Африка.
За тях родни експерти пресмятат колко “Майбах”-а се падат на производителна глава и твърдят, че бълха ги ухапала от вноса, тъй като са натрупали солидни финансови състояния, които ще им стигнат до края на света. Както и че зърнарите искали вето, та да си продават пшеницата скъпо и прескъпо, като по този начин цената на хляба скачала и българинът трябва да замени комата с пастичка.
Производителите на олио пък са част от прогресивните сили, за които всяко ожънато в Украйна зърно е бомба по главите на руските окупатори. И не щат и дума да чуят за някакво вето върху вноса на слънчогледова и друга култура от воюваща Украйна, защото това е все едно да оставиш дадените на украинците от Европа “Леопард”-и без гориво.
С извинение, ситуацията малко прилича на руската действителност от 1917 г. когато Руската социалдемократическа работническа партия се разцепила на болшевики и меншевики. Разликата между тях била, че болшевиките искали да загробят завинаги мракобесната буржоазия, докато меншевиките настоявали да се спазват правата на дребната буржоазия и селяните.
Вкарването на зърнопроизводителите в такава идеологема намирисва на болшевизъм. Както и създаващата се представа за производителите на слънчогледово масло. Истината е някъде по средата.
Производителите на растителни масла например одобряват падането на забраната за внос на слънчоглед от Украйна, обяснявайки че у нас се добива около 2 милиона тона суровина, а фирмите за производство на олио годишно обработват над 4 милиона тона слънчоглед. Тоест – без внос мощностите им не работят с пълен капацитет. И дават като пример спирането на най-големият завод в страната за преработка на слънчоглед в село Разделна, който в средата на август спрял за три седмици. Освен това, производителите на мазно са категорични, че заводите трябва да работят непрекъснато и на пълен капацитет, защото само тогава са конкурентни на световния пазар.
Друга песен пеят зърнарите, които заплашиха че от понеделник другата седмица започват ефективни протестни действия. Те са недоволни от падането на ветото, защото по време на забраната досега фермерите успели да пласират своята продукция и месечно са се реализирали по около 200 000 тона слънчоглед. А председателят на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов заяви, че по повод решението да се пусне вноса от Украйна, всички организации в сектор”Земеделие” са на нож.
В тази история най-тегаво е положението на правителството, което се чуди как хем да е политкоректно, хем да се погрижи родното земеделие да не ритне камбаната, хем…
Подложено на този кръстосан натиск, то обеща цените на основните хранителни продукти да паднат, но… след отварянето на границите за украинското зърно и осигуряване на помощи за земеделците.
По време на ветото обаче цените на хляба, олиото, маслото, месото, зеленчуците и на куп други основни хранителни продукти, или спаднаха съвсем незабележимо, или изобщо не мръднаха надолу. Сега остава да видим дали отварянето на границите за украинско зърно ще доведе до обещания спад.
А дано, ама надали!
Такова чудо досега не сме виждали. Със сигурност ще продължим да купуваме хляб на същите цени и с неизвестно качество, ще преглъщаме скъпите заради още по-скъпите торове нашенски зеленчуци с олио от украински слънчоглед на същата цена както досега. Защото и зърнарите, и мазнярите си гонят интереса и искат да продават продукцията си на по-високи цени.
А тъй нареченият български потребител ще яде доматите не само с колците, но и с корените.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар