Първан Симеонов: ПП са гръмоотводът в „сглобката“, бутат ги напред, за да се изхабяват

"Базисните установки на българското масово съзнание са дълбоко балансирани, понякога снишени и в голямата си част произточни." 

 

- Г-н Симеонов, освен че правителството нямаше 100 дни толеранс, с какво друго ще запомним първите малко над три месеца на новата власт?

- Тя не получи толеранс от своите опоненти, но нямаше толеранс и от обществото. Всяко ново правителство започва със запас на доверие, независимо дали това е леко или е мощно повишаване, ако начело е отчетлив харизматик.

Този път ръст нямаше, което означава, че правителството е прието без ентусиазъм.

В същото време обаче то е прието с известно облекчение, което се  вижда през преобладаващото нежелание за предсрочни избори или нови правителство. Облекчение, че все пак нещо се състави. То прилича на вид служебно правителство. Драмата обаче е, че то претендира да се държи като неслужебно, да прави фундаментални промени.

Мнозина ще кажат, че анонсираните конституционни промени са необходими. Не съм убеден обаче, че край сухото няма да гори и суровото.

Ако тръгнат да пипат Конституцията на тема „съдебна реформа“, биха могли да променят текстове, за които няма обществена поръчка. Нещо повече - по-мъдрите политици би трябвало да са наясно, че има теми, които могат да станат и по-лоши, ако пипаш по тях.
Три години едно правителство не успяхме да съставим, а смятаме, че можем да си преучредим държавността през рестарт на Конституцията! Не съм убеден в жизнените сили на българската политическа прослойка в този момент.

- Но ПП-ДБ обещаха промени в Конституцията и сега даването на заден ход вероятно ще подкопае още повече доверието към тях. Това е възможно обяснение за упоритостта, с която се движат в тази посока. Или?

- Това, в което голяма част от тях бяха упорити, беше демонизация на Прокуратурата. Тежка демонизация! До степен, че постигнаха обратния ефект. След тази демонизация на държавното обвинение и бонификация на съда те трябваше да оправдаят „сглобката“.
Но ако демонизацията беше грешка, сега се прави още по-голяма, защото се налива вода в мелницата на насрещните радикали, на русофилските сили, което е опасна поляризация.

- През 100-те дни много ясно се вижда втвърдяването на политиката ни по отношение на Русия. Идеята за смяна на националния празник, при това да се вкара в Конституцията, е най-яркият пример в тази посока. При липсата на запас от доверие защо тръгнаха точно натам?

- Първо, защото това са техните убеждения.

Второ, защото, предполагам, трябва да се изчистват от „Магнитски“.

Трето, защото правителството има подкрепата на Запада.

Няма защо да се лъжем: намираме се във война. Но случаят с 24 май е показателен за тезата колко обратен ефект ще получат.

Находчива е идеята 24 май да бъде национален празник, но самото пипане е проблем, защото ще произведе повече проблеми, отколкото досега сме имали.

Трети март е Санстефанският идеал и това е важно. И най-важното, което подсказва, че инициаторите за смяната не са на висотата на темите, които претендират да пипат - 24 май носи още повече русофилия! Нали не забравяме, че през Възраждането този празник е мислен като панславистки, което в българската история винаги означава русофилски.

Това е показателен пример колко недодялани действия предприемат политиците ни понякога. Това ще предизвика обратен ответ и той ще намери израз не в протести, а в урните.

- След шума, който се вдигна, и след допитванията до общественото мнение, включително на вашата агенция „Галъп“, вероятно некоалицията ще се откаже от идеята за смяна на националния празник?

- Може би, но има и други идеи. Например, вписването в Конституцията на нашето членство в НАТО и ЕС. Те се канят да обявят за противоконституционно да мислим отвъд ЕС и НАТО ли?! Разбира се, чудесно е, че България е член на ЕС и НАТО. Прекрасно е, че страната ни е в западния блок.

Но България има свои приоритети. Утре може да се окаже, че имаме интерес, който не е интерес на Австрия или Нидерландия, например. Да погледнем Полша, която последните години беше едно от лошите деца на Европейския съюз, но заради войната на Путин в Украйна всичко й се прощава. Полша признава, че дори Европейската комисия да каже нещо, ние ще кажем обратното, ако е против нашия интерес.

Понякога преиграваме по пътя на добрите намерения. България трябва да бъде лоялен и пълноценен член на ЕС и НАТО, при това ние сме почти фронтова държава. Но не бива да се престараваме, защото се постига обратния ефект. С такива нелепи изхвърляния ще срутим имиджа на НАТО и на ЕС в очите на българските граждани.

- „Сглобката“ скърца, но работи. Докога?

- Докогато ГЕРБ и ДПС имат интерес. Сглобката поставя ПП в неприятно менгеме. И ГЕРБ, и ДПС, и Демократична България имат интерес да избутват ПП напред и те да се изхабяват. Този ефект вече се получава. ПП са гръмоотводът в „сглобката“.

- Как си обяснявате тренда надолу за ПП-ДБ? И има ли разлика в отлива за двете формации, ако ги разграничим една от друга? Свикнахме да мерим доверието към тях като към обща коалиция, но, изглежда, ПП са големият губещ. Защо?

- Да, ПП са губещите. Първо, те са най-видими. Второ, ДБ са по-опитни и имат по-дълбоки корени. ПП са донякъде облачна партия. Факт е, че ДБ все още е по-малката формация, но е по-прагматична и пригодна за политическия живот.

- ПП-ДБ разчитат да спечелят изборите в столицата. Какви са шансовете за победа на коалицията около ПП-ДБ в София? Защо се бави кандидатурата на ГЕРБ, ако пренебрегнем обяснението за ретроградния Меркурий?

- Шансовете за победа на ПП-ДБ са добри. Би било тежка загуба, ако ги пропилеят.

А кандидатурата на ГЕРБ се бави, защото според мен нямат шеметна кандидатура. Председателят на СОС – Георги Георгиев, е изключително подготвен, млад, енергичен. ГЕРБ, разбира се, имат и други хитри опции, защото те винаги измислят нещо хитро. Но е факт, че те не са домакини в София. В столицата сините са домакини. Колкото и неудачна да е тяхната кандидатура, мачът се играе на техния терен. Възможно е ГЕРБ да имат и някаква разговори в рамките на „сглобката“, така че това, което смятат за потенциална загуба да се опитат да го изтъргуват по някакъв начин. Това бе било добра сделка за тях, защото ще изтъргуват нещо, което не е тяхно, а именно потенциалната победа в София.

Разбира се, ГЕРБ никога не бива да бъде отписван. Винаги може да има изненада накрая. Още повече, че има несполуки при представянето на кандидатурата на Васил Терзиев, които няма как да не се отразят върху неговите шансове.

- При балотаж, изглежда, че шансовете му за победа съвсем изтъняват?

- Интересното при тези избори е, че до балотажи могат да стигнат партии от една и съща „сглобка“. Това донякъде е бонификация за кандидата, който излезе пръв на балотажа.
Ако насреща му застане опонент, той може да събере антивот. А ако насреща му е един вид съотборник, това няма да може да стане.  
Стигне ли се до балотаж при тези избори ми се струва логично крайният успех да е за претендента, който на първи тур е събрал повече гласове.

По-интересни ще са градове, където на балотажа ще излезе кандидат, който е извън „сглобката“. Това ще е показателно за мащаба на антивота, който може да бъде събран.

Това е спецификата на тези избори. Много хора казват, че резултатите от регионалния вот могат по някакъв начин да преформулират „сглобката“. Аз казвам обратното - „сглобката“ може би в момента се опитва да формулира резултата от тези избори.

- След вота, тоест, картата няма да е синя, както досега, при пълната доминация на ГЕРБ?

- Е, те и ГЕРБ са сини и това не е само игра на думи. В момента имаме ранното СДС, където и либералите, и народното дясно, и основната партия на турската група са събрани в единия лагер. Това много прилича на 90-те и оттогава насам не се е случвало – на едната страна да са трите елемента: средният градски българин, жълтопаветните хора и турската група.

И насреща, точно както през 90-те, имаме източно консервативни движения. Но има една важна разлика, опасна за тези, които пренавиват пружината със символите с оплюването на пилона, със смяната на националния празник и т.н.

- Каква е разликата?

- Разликата е, че отсреща нямаме виновни хора, както беше възприемана БКП/БСП навремето. Имаме амбициозни хора като президента Радев и Костадин Костадинов. Те ще дадат битка.
Спасението на България от пагубната поляризация е, че страната прилича на известната схема 4:4:2. 40 на сто са източно-носталгични, 40 на сто са някаква среда и 20 на сто са прозападните либерали прогресивисти. Тази въздушна възглавница от 40 на сто в средата няма да позволи голяма радикализация. Радикализацията ще остане само по крилата, докато икономиката е добре. Ако започне рязко обедняване, радикализацията ще се засили и ще обхване по-широки дялове.

- Споменахте президента Радев, чийто рейтинг беше тръгнал надолу, но след радикализацията на неговата реторика и заемането на ярка патриотична позиция отново тръгна нагоре, макар и с малко. Каква е тенденцията в одобрението към държавния глава? Въпросът е ключов, тъй като той се позиционира като опозиция на „сглобката“.

- Нормално е, когато влезеш в близкия бой в политиката, рейтингът да пада. Но колкото и да пада, рейтингът на президента остава най-високия в страната, а и отдавна спря да пада. Вярно, имаше период, когато всички харесваха Радев, но в политиката не може винаги всички да те харесват. Това става само в медените месеци на политиката. Важното при Радев е, че той винаги се позиционира при мнозинствата. През 2020 година, когато излезе с юмрука, той беше при мнозинството българи, което тогава беше анти-ГЕРБ и съчетаваше всякакви подкрепи.

Сега той пак е при мнозинствата по различни тематични въпроси. Най-яркият пример е 3 март. Аз се изненадах от 70-те процента, които излязоха при нашето изследване. На социологически език това означава, че не просто обществото не е навито на този вариант, а даже не се замисля, не възприема сериозно тази теза!

Тоест, караме обществото да прави нещо, което изобщо не му е в главата и в дневния ред.

Противно на критиките на неговите опоненти, мисля, че Радев заема президентска позиция.
Ролята на българския президент от години е на коректив на текущите власти, защото е избран пряко. Този странен момент в Конституцията – пряко избран държавен глава с малко правомощия, се компенсира от главното му правомощие – като  свръхлегитимен и овластен от народа на него му е дадена думата. Каква е думата? Като в антично произведение да изразява гласа на народа. Той трябва да бъде коректив, когато властта се забрави. Боя се, че тази власт страда от седесарския синдром, наречен „с малко, но завинаги“. Този синдром те кара да надценяваш влиянието си в обществото и да диктуваш дневен ред, който е дълбоко различен от този на мнозинствата. Това не е проява на мъдрост в политиката, понякога не е проява и на лидерство, както някой би могъл да каже.

Трябва да знаеш какво не би могъл да промениш. Базисните установки на българското масово съзнание са дълбоко балансирани, понякога снишени и в голямата си част произточни. Те не могат да бъдат променяни по начина, по който днешното управление се опитва. Това е погрешно. Симпатизирам им, стискам им палци, разбирам ги, но предупреждавам, че това може да предизвика контраефект.

В България има установки на масовото съзнание, за които мнозина си мислят, че са плод на някаква пропаганда. Те вероятно са плод на пропаганда, но тази пропаганда има много благотворна почва и тя продължава да бъде благотворна. Това няма да се промени с промени в Конституцията, със смяна на националния празник. Това може да се смени с поколенията, ако въобще се смени.

Президентът Радев правилно долавя тези нагласи и застава на страната, където е и по-голямата част от българския народ.

- Правителството, за да оправдае политическите компромиси при неговото създаване, се нуждае от външно-политически успех – например приемането ни в Шенген, но успехът не идва и не идва. Защо?

- Западните ни партньори също грешат. Някои от тях също не са особено талантливи. Лесните времена създават слаби лидери, а сега, когато дойдоха трудните времена, се виждат резултатите. С извинение, но Европа е в менюто. 

Суперсилите, дори и Русия при чудовищната грешка, която направи, ще извлекат полза от войната. Европа няма да извлече полза.

Европа се занимава с глупости и ще ви кажа каква е глупостта. Ако Нидерландия и Австрия продължават абсолютно безпричинно да спъват България за Шенген, това само ще създаде нови антиевропейски настроения в България.
Доверието на българските граждани в Европейския съюз е едно от най-високите в сравнение с другите страни-членки, но спада. Има локални политически актьори, които вече говорят антиевропейски. Лицемерието на Запада ще стане тема за българските граждани.

- Битката за службите може да ли да разклати властта?

- Битката за службите би трябвало да се ползва с попътен вятър от партньорските страни и не би трябвало да разклати правителството.

Но аз не разбирам защо трябва цивилното и военното разузнаване да се сливат, и не съм убеден, че това трябва да се случи. Войната в Украйна показа, че тези служби имат различен тип задачи. Идеята не е нова, но аз дълбоко не мога да я разбера. Тя, според мен, е конюнктурно обусловена. Службите са тема, която не ни е дадена да разбираме, но ме притеснява факта, че тази битка може да подкопае допълнително доверието и там.

А дали ще подкопае „сглобката“? Ако тази „сглобка“ е на глинени крака, всеки въпрос може да я подкопае.  

 Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg