Есен

Есен

18 ноември 2023 г.

Енигмата Кенеди

Младостта и диалогичността му са най-резкият контраст, който може да видим на фона на днешните световни лидери 

 

На 22 ноември 1963 г., кортежът на американския президент минава през центъра на град Далас. Изведнъж проехтяват изстрели, колата ускорява, а държавният глава на една от най-мощните държави в света се свлича на задната седалка. 

Джон Фицджералд Кенеди губи живота си, за да се превърне в легенда. Той е най-младият и обаятелен президент на САЩ, католик, женен за изключително красивата Джаки. Още приживе се превръща в любимец на американците, а смъртта му го издига до икона. Днес ние знаем за него преди всичко митове и рядко поглеждаме в дебелите исторически книги, за да видим колко успешен водач на страната си е, а още по-малко се замисляме какво е наследството, което остава в историята на света и Студената война.

Джон Ф. Кенеди е роден в заможно семейство с ирландски корени в щата Масачузетс. И по двете линии в семейството дядовците му се занимават с политика. Стартът в живота и образованието, който получава, е висок. В края на 30-те години на ХХ в. завършва Харвард и пътува из Европа, тъй като баща му е посланик в Лондон. Младият Кенеди наблюдава отблизо началото на Втората световна война, а през 1941 г. успява да постъпи в армията. Попада на тихоокеанския фронт, където лодката, в която служи, е потопена, а той спасява много от бойните си другари. Това го превръща в герой от войната и поставя основите на бъдещата му политическа кариера. Тя е бляскава. През 1946 г. става конгресмен, като печели 73% от гласовете в своя район, независимо че в общите избори печелят републиканците.

Той се съсредоточава върху проблемите, свързани с външната политика и подкрепя Доктрината "Труман", която предвижда възпиране на Социалистическия блок. През 1952 г. започва кампанията си за място в Сената и успява да спечели срещу много по-опитни политици от републиканската партия. Кенеди привлича младите със своята харизма и факта, че е много по-близък до тяхната възраст. Независимо че не се отличава с голяма дейност като създател на закони в Сената, това се оказва подходящият политически трамплин за него, за да може да атакува президентския пост.

В сблъсъка с Ричард Никсън, който е бил вицепрезидент на Дуайт Айзенхауър, Кенеди се справя невероятно добре. Независимо че е обвиняван за влияние върху политиката му, защото е католик или за слабия му опит, той започва своето управление с големи надежди, възлагани му от американското общество.

В общественото съзнание има няколко важни момента в представянето му като държавен глава на САЩ. Първият голям проблем, пред който се изправя, е кризата в Германия. През август 1961 г. е построена Берлинската стена, но първоначалната реакция на западния свят е слаба, защото решава и техни проблеми. Тя спира притока на бежанци, които разбъркват западногерманската икономика, а с тях и много съветски шпиони. Известната реч на американския президент, в която той произнася думите – "Ich bin ein Berliner" ("Аз съм берлинчанин"), идва цели две години по-късно. Тогава започва и използването на разделянето на Германия като пропаганден пример срещу СССР. Независимо от това, Кенеди остава в историята като силен политик, който защитава свободата.

През 1962 г. се стига до Карибската ракетна криза. Тя изправя двете световни сили пред ядрен конфликт, но има и своята предистория.

Джон Кенеди наследява сложният проблем с нарастващия антиамериканизъм на правителството на Фидел Кастро. Администрацията на Дуайт Айзенхауър е подготвила план за свалянето му с изпращането на подготвени от ЦРУ партизански сили. Кенеди наследява осъществяването на тази операция, но не позволява използването на американския атлантически флот в опита за десант в Залива на свинете. Това решение довежда до провал на американската операция. Опасенията на кубинските власти, че това е само началото на опитите за тяхното сваляне, ги прави възприемчиви към всякакви радикални идеи. Едната от тях е, че наличието на ядрено оръжие в Куба ще може да им гарантира самостоятелността.

Освен това, администрацията на Кенеди започва преместването на ракетите със среден обсег в Европа и разполагането им в Турция и Италия. Този ход довежда и до ответната реакция на Никита Хрушчов. Така се стига до изпращането на съветските ядрени оръжия към Куба. В играта на нерви, която последва след 14 октомври 1962 г., когато САЩ разбират за съветските ядрени ракети, отново Кенеди изглежда победител пред света. Неговият превъзходен политически нюх наистина го спасява в този случай. Администрацията му е принудена до изтегли своите ракети, но съветският генерален секретар се съгласява това да стане месеци след съветското изтегляне. Така, без да има истинско преимущество, той спечелва сблъсъка в очите на световната общественост.

Кенеди се оказва и в основата на засилващото се участие на американската армия във войната във Виетнам. Неговата идея е все пак участието им да остане ограничено, но това е преразгледано от наследилия го Линдън Джонсън.

От тази гледна точка Джон Кенеди едва ли може да бъде смятан за успешен президент на Съединените щати, макар да е един от най-обичаните. Не само заради ужасната си смърт точно преди 60 години, която го превръща в легенда, но и заради младостта му и стремежа за промяната в обществото. Той е привърженик на движението за граждански права. Речите му през 1963 г. говорят и за разбирането за възможността за нормално съвместно съществуване с Източния блок. Тази негова умереност е много вероятно да стои и зад убийството му, защото засяга много от интересите на хардлайнерите в американската политика.

Заради това Кенеди остава една от иконите на американската политика. Младостта и диалогичността му са най-резкият контраст, който може да видим на фона на днешните световни лидери. Тези, които водят Земята с бързи стъпки в посока на конфликт на пълно унищожение - нещо, което преди повече от половин век Кенеди и Хрушчов успяха да избегнат.

 

Доц. Александър Сивилов, БНР

Няма коментари:

Публикуване на коментар