Доц. Огнян Боюклиев: Да си търсим нишата на европейските пазари, преди възможността Украйна да влезе в ЕС

„За да влезем в ЕС, ние нагодихме нашето производство по европейските стандарти, което не стана в Украйна.” 

 

„От Украйна влиза евтино зърно. Земята там я държат големите концерни, те основно са американски. Там има ГМО, ползват се торове, които са забранени за употреба в ЕС. 

Разрешихме на Украйна да внася всякакви земеделски продукти, не само зърнени. По-страшен е вносът на сухо мляко. До Киев е най-големият завод за производство на сухо мляко, той е от съветско време след Чернобил. Твърдят, че след преработката на млякото радиацията намалява.” 

Това заяви доц. Огнян Боюклиев, от Института за икономически изследвания на БАН по Нова Нюз.  

Той обясни, че ако Украйна влезе в ЕС, тя ще стане най-големият земеделски производител. 

„Ние трябва да търсим нашата ниша на европейските пазари. За да влезем в ЕС, ние нагодихме нашето производство по европейските стандарти, което не стана в Украйна”, заяви той.

Относно протестите на фермерите той обясни, че в цяла Европа земеделските производители протестират. 

„Германия на практика е блокирана. ЕС говори открито за „прифронтови държави”. Това са Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България, които сме най-засегнати от украинския внос на зърно. Потенциалът на Украйна е по-голям от добива на Франция и на Германия заедно, които са най-големи аграрни сили”, обясни той.

„В световен мащаб наблюдаваме една деглобализация на пазарите на зърно. Русия задръсти пазарите в Африка. Голяма част от зърното от Украйна е за реекспорт, Европа е пълна с евтино украинско зърно. Нашите производители имат всички зърнени култури на склад - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица. Продажната цена на тази продукция е с 20% по-ниска от производствената. Трябва да искаме помощ и ограничаване на вноса, трябва да се върнем към квотите за Украйна и за изискванията за качество”, допълни Боюклиев.

Боюклиев обясни, че в Института следят себестойността на продуктите и даде пример, че вносното сухо мляко подбива цените, а към него е добавено палмово масло. Той акцентира върху необходимостта да се проверява качеството на хранителните продукти, защото някои от производителите влагат рапица в олиото, а пишат, че е слънчогледово. 

„Правят се обстойни проверки на най-активните в протеста фермери, но там, където се влагат заместващи продукти, проверките не са толкова сериозни”, каза икономистът.

Той изтъкна, че зърнопроизводителите са много важни в България. 

„Те са най-развитият и модерен сектор в земеделието, върху него се градят останалите продукти – и хляба, и фуража, и олиото”, каза Боюклиев.

Относно субсидиите икономистът поясни, че за страните в ЕС 300 млрд. евро ежегодно влизат по линия на общата селскостопанска политика, плюс парите от националните бюджети. 

„При нас по линия на ОСП приходите са около 1,5-2 млрд. плюс държавната субсидия”, допълни Огнян Боюклиев.