В български военен завод се разхождат украинци. Което е естествено продължение на това, че военният ни министър е бил служител на Украйна.
Въпрос обаче на национална сигурност е докъде пускаме съюзниците да се качват на главата ни.
Тагаренко е ясен. Позата партер, в която е застанал на входа на Козяк, може да отврати дори професионална мадам от квартала с червените фенери. Въпросът е кой и защо допуска този пробив в националната сигурност? Къде са българските служби?
Нима службите ни намират за нормално чужда държава, която води война, нейни представители да си обикалят като у дома си в секретен завод за военна техника? А човек, за когото има не съмнения, а убеденост, че е служил на чужда държава, да настоява да сключваме дългосрочен договор за военна техника с воюваща държава, която е очеизвадно вече, че ще загуби войната. Ако трябва да бъдем практични - и няма и да си плати!
Националната сигурност на България стана разграден двор, в който се развяват като побеснели хиени чужди посланици и представители. Въпросът е кой ще защити българите?
И този въпрос става все по-сериозен с обеззоръжаването на българската армия, недоокомплектоването й с кадри и предателската дейност на българското правителство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар