Проблемът в България - и в политиката и в обществото, е, че всичко се принизява и опростачва.
Всеки неособено умен и неособено образован и неособено възпитан индивид се смята за черешката на тортата и не пропуска да си налага мнението. Хора с елементарно мислене и никакви познания смятат, че управлението е проста работа и всеки шофьор или продавачка или готвачка могат до го вършат успешно, като дори не могат да осмислят системният проблем в ситуацията.
Университетите бълват висшисти на кило и без стойност. Поне повечето. Масови са случаите хора с по три дипломи да работят като общи работници, защото с тези дипломи не могат нищо да работят. Едно, че се появиха изумителни специалности като мениджмънт на кетъринга, друго, че нивото на образование е такова, че реално знания няма, а само хвърчащ лист с оценки. Затова и бизнесът търси работници със знания, ама знания няма. Има само дипломи.
Опростаченият човечец не може да осъзнае, че всеки трябва да си знае мястото. Гледа Борисов - пожарникар с неособено висок интелект, класа и възпитание и си мисли защо пък и той да не стане я депутат, я някакъв началник. Да не е по-прост от пожарникаря?!? Затова и си избира такива политици - хора, на които възпитанието и класата природно им са чужди.
Средностатистическият българин си харесва Азис, Преслава, турските сериали, Игри на волята и продавачката на марули в Народното събрание. И никакъв интелект не може да ги накара да се спрат да избират себеподобни. Зрелища да има!
Синдромът на Дънинг-Крюгер така жестоко е превзел българите, че почти не се вижда светлина в тунела. Интелигентните и класни хора дори не искат да се включват в политиката или дори да изказват мнение, защото не искат да се подлагат на истерията на тълпата и обидите й.
Хаосът е вече в България. Неработещи институции, тромава бюрокрация, малоумници начело на държавата, опасна и вредна за държавата политика и народ, който си иска зрелищата и е подозрителен към всеки с някакъв ум.
Понякога губя оптимизма си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар