Днес е Трети март – Националният празник на Република България.
На тази дата през 1878 година се полагат основите на Третата българска държава.
Мнозина считат, че датите 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя, са по-подходящи за национален празник, тъй като събитията тогава са извършени с усилията на самите българи.
Не трябва да се забравя обаче, че в Руско-турската война самоотвержено се бие и българско опълчение, което, особено в епопеята на Шипка, съдейства за победоносния ѝ изход. Там 16 000 турци са хвърлени срещу 3500 българи и малко руси. На 8-9 януари 1878 г. в боя влиза целият състав на опълчението в атаката на укрепения от турците форт край Шейново. В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, началник щаб на Скобелевата колона, пише: „И наистина мъчно е да се каже какво бихме направили ние без Славейков. Той ни доставяше безчет сведения за положението на турците отвъд Балкана. Той бе организирал цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии…И само тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха съсипани при Шейново“.
Трети март e датата, която бележи възкресението на българската държава, което е и основанието днес да празнуваме нашия национален празник.
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
Датата не е избрана случайно.
Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.
За съжаление, договорът е ревизиран от Великите сили. Берлинският конгрес, открит на 13 юни 1878, в който участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция решава да раздели България.
По силата на неговите клаузи Санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година.
Големите успехи, както знаем са Съединението и обявяването на независимостта. Двете последователни национални катастрофи – при Междусъюзническата и Първата световна война обаче слагат край на идеала за „България на три морета“. От загубените тогава български земи тръгва вълна от бежанци, които се установяват в рамките на българската държава и постепенно се интегрират в нея, пише Fakti.bg.
За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на Великото народно събрание, датата бе обявена за национален празник на страната.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайният войн в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител - Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.
Честит празник!
Няма коментари:
Публикуване на коментар