Пак е време, братя, за Освобождение!

Ако нямаш суверенитет, не можеш да решаваш за себе си, ако не можеш да решаваш за себе си, не си свободен, а ако не си свободен да вземаш собствени решения и да определяш собствената си съдба, си роб

 

 

Не е време за празнуване и за веселие, а пак е време, братя, за Освобождение!

Днес празнуваме Освобождението на България от турско робство, но така и не мога да се отърся от натрапчивата мисъл, че днес България и българският народ сме също толкова поробени, колкото преди 146 години. Също както и тогава нашата воля не ни принадлежи, а е в ръцете на някой друг. Защото ако нямаш суверенитет, не можеш да решаваш за себе си, ако не можеш да решаваш за себе си, не си свободен, а ако не си свободен да вземаш собствени решения и да определяш собствената си съдба, си роб.

И именно в това се състои проблемът. Първо, защото решенията се вземат в посолството и посолствата, а не от българската държава, а още по-малко от българския народ. За последните 34 години „демокрация“ ние не сме решили на практика нищо за себе си. Решенията да си ликвидираме индустрията, земеделието, здравеопазването, образованието, отбраната, енергетиката не бяха наши, а бяха на посолството и на посолствата.

Решенията да членуваме в ЕС и в НАТО не бяха наши, а на посолството и на посолствата, но сега ЕС и НАТО се разпореждат у нас като пълновластни господари.

Решението да се пълним с бежанци и да променяме етническия състав на територията не е наше, а на посолството и на посолствата.

Решенията да налагаме санкции и да се тикаме във войните на Запада срещу Освободителката Русия не са наши, а на посолството и на посолствата.

Решенията да осакатяваме българските деца, като ги тъпчем с хормони, режем им или им присаждаме полови органи не са наши, а на посолството и на посолствата. Решението да се откажем от българския лев не е наше, а на посолството и на посолствата.

Решенията да ни държат под домашен арест в продължение на години и да ни ваксинират с отрова не бяха наши, а на посолството и на посолствата.

Решенията да слагаме перки, да унищожаваме Черноморието, да правим птиците на кайма, да закриваме ТЕЦ-ове, да унищожаваме плодородна земя, да спираме енергийни проекти и да слугуваме на чужди проекти не са наши, а на посолството и на посолствата.

Дори правителствата ни не се излъчват с избори, а от посолството и посолствата. Защото суверен не е българският народ, а посолството и посолствата.

Затова и сглобката може в най-добрия случай да обсъжда кой да бъде външен министър, за да приема заповедите и да изпълнява волята на посолството и на посолствата, но в крайна сметка дори и това не зависи от нея, а от посолството и посолствата.

Очевидно е дори и за слепеца, че правителствата ни от малки отгледани еничари и подкупни чорбаджии не слугуват на държавата и на народа, а на посолството и на посолствата. И на Украйна, което всъщност е на посолството и на посолствата, но не и на държавата или народа.

Също както навремето тук се е разпореждал турският султан, така и днес тук пълновластни господари са посолството и посолствата.

Второ, защото сме окупирана територия – с американски бази, командни центрове, войници, чужди армии и въоръжения, които надвишават многократно възможностите на българската армия, която армия всъщност не е българска, а НАТО-вска, сиреч на посолството и на посолствата. Също както и турските поробители някога, днес войниците в тези армии могат да убиват, да крадат, да изнасилват, да извървят целия Наказателен кодекс, но не подлежат на санкции от българските закони, защото те не важат за поробителите, а единствено за робите.

Става въпрос за окупационна сила, която пази интересите на посолството и на посолствата, докато в същото време прави невъзможен всеки бунт на робите, тъй като той ще бъде смазан в зародиш.

Трето, защото ако някога първата работа на османските поробители е била да унищожат българското културно-историческо наследство, то и днес работата на посолството и на посолствата е абсолютно същата – разрушават се паметници, традиции, история, култура, религия, език и всички онези атрибути, без които не може да съществува народът като някаква въображаема общност, обединена от общи ценности и интереси, а и държавата. За разлика от народа, робът има настояще, но няма история история и няма бъдеще. Както и българският народ е бил роб, защото не е имал история, настояще и бъдеще в продължение на стотици години, преди да успее да се самоосъзнае като народ благодарение на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, така и днес ни превръщат в роби, унищожавайки всичко онова, което сме.

Четвърто, защото българинът днес не прибира плода на собствения си труд, а той се присвоява безвъзмездно от господарите от посолството и посолствата, оставяйки за него жизнения минимум за оцеляване. Затова днес бедният български роб дарява стотици милиарди на господарите – за несъществуващи хвърчила и БТРи, за въоръжаване на марионетния нацистки режим в Украйна и за война с Освободителката Русия, за санкции, за чужди централи, окупационни бази и войски, за несъществуващи ядрени блокове, за безогледно ограбвани златни находища и за какви ли още не ирационални евроатлантизми.

И най-важното – кръвният данък, който платихме във вида на няколко милиона българи, които вече са безвъзвратно загубени за Родината. България загуби много повече хора като процент от населението си през последните 34 години, отколкото при падането под Турско робство, или от Германия и СССР по време на Втората световна война, което е геноцид, упражняван от посолството и посолствата.

Но не бих се учудил ако процесът бъде ускорен, тъй като посолството и посолствата изглеждат твърдо решени да водим войните им срещу Русия, докато не ни изтребят, защото робите вече са станали непотребни на господарите.

В резултат на цялата тази работа робите бавно си отиваме. И ако турците за пет века не успяха да ни затрият, то не бих се учудил ако посолствата и посолството завършат тяхното пъклено дело. Затова за съжаление не е време за празнуване и за веселие, а пак е време, братя, за Освобождение!

 Доц. д-р Христо Проданов, 24may.bg