От политическите консултации при президента този път имаше смисъл. Те брутално разкриха ужасяващата картина на една безкрайна агония, която е стиснала страната в своите алчни, евро-атлантически пипала.
ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ в момента са се оплели в зависимости, сделки, алъш-вериш, схеми, разпределяне на порции, откровена борсова търговия и смразяваща корупция. И са взели цялата държава като свой заложник. Опрели са до слепоочието й пистолет, опасали са се с бомби и са готови да взривят абсолютно всичко като афганистански талибани.
Показателен за всичко това е и начинът, по който протичат митичните "преговори" - на тъмно, зад камерите и само от време на време контролирано в медиите изтича информация, че силите в Сглобката все още не могат да се разберат.
Е, как да се разберат?
Преговорите не са за политика, а за търговия с влияние. Те разпределят държавата на парче, а никой дори и не се опитва да формулира национален приоритет. Подобна политическа деградация е една стъпка преди окончателната катастрофа.
И всичко това ни го опаковат с опротивялата фраза "няма алтернатива". Това е най-сигурният знак, че е време за нови избори. Защото "няма алтернатива" като аргумент е тероризъм. Тероризъм над ума, тероризъм над здравия разум, тероризъм срещу надеждата за различен живот.
Заявките на Сглобката изобщо не вдъхват доверие.
Тези, които щяха да са борци с корупцията, днес легитимираха всички стари схеми и модели.
Тези, които трябваше да развиват държавата, я доведоха до финансов колапс. Нещо, което беше признато и от кметовете на ГЕРБ, които изохкаха за нещо, което се знае от седмици - властта не изпълнява бюджета по отношение на общините и финансирането е нищожно.
Красивият живот съществува единствено в телевизионните новини и розовите сапунени мечтания на досегашния премиер Николай Денков.
Нито един български гражданин не е усетил подобрение на живота си. Него го давят всекидневно в порой от скандали, драми, преразпределения, но нищо повече от това.
И, да, изборите са единственият вариант за някакъв път напред.
Срещу изборите говорят единствено хора, които се страхуват от тях. А щом се страхуват, това означава, че даже и евро-атлантическите талибани подсъзнателно знаят, че провалът им е абсолютен...
И когато се изправи пред тази политическа агония, която задушава страната като чудовище и я вкарва в политическа задънена улица, човек не може да не се сети за Франц Кафка. Роден в Прага, но немскоговорещ, той цял живот се чувства като пленник в бароковия град на монументални катедрали и тъмни улички. Та в едно писмо Кафка пише, че Прага е стара вещица с дълги нокти и си представя как единствено когато бъде запалена, той може да избяга и да бъде свободен.
Не държа на паленето на никой, но тази агония трябва да бъде прекратена. Ако продължи, нейните причинители сами ще съжаляват, че не са отишли на избори по-рано.
Александър Симов, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар