15 сергии

Така обикновено се получава, когато всеки иска само да печели, а не се сеща, че преди това трябва да положи усилия и да произведе нещо 

 

Имаше време, когато софиянци с нетърпение очакваха изложението "Произведено в България", което се провеждаше два пъти годишно - за Коледа и Великден. 

Производители от цялата страна се събираха в НДК, където етажите не бяха достатъчни да съберат стоките на всички желаещи. Дрехи, храни, обувки, бижута, алкохол, козметика, каквото не се сети човек, дори и него го имаше. Подаръците за празниците бяха осигурени.

След известно време преместиха изложението в зала "Универсиада", където площта за търговците намаляваше все повече и повече. Промениха името му. Клиентите недоумяваха - толкова много ли е намаляло производството в страната, наемът за сергиите ли е много голям, няма търсене ли...?

А днес? Днес отново се провежда два пъти годишно, но пак е на ново място - вече на първия етаж на ЦУМ, а гледката е от тъжна по-тъжна. 15 сергии! Няма и толкова даже! До там ли стигнахме? Толкова ли наистина нищо вече не се произвежда в България?! Съмненията се засилват, когато съвестна продавачка, решава да е откровена с клиентите си и казва: "Тук пред вас са родните стоки, а отзад са вносните. Не знам откъде са - Турция или Китай". Странното е, че никой не се сеща да попита, "А защо изобщо има вносни неща точно тук и сега?"

Страшно е да се чуват виковете на търговците, подканящи купувачите, сякаш са на Женския пазар... Или укорите на други: "Ей, госпожа, сега само едно нещо ли ще си вземете? Ако всеки взема по едно, ще фалираме!"

Някои от производителите открито признават, че наемът, който трябва да платят за една седмица, е много висок. За нас остава да вярваме в това или поне да се надяваме, че е така. Защото, ако наистина това, което се произвежда в България, може да се побере на 15 сергии, положението не е никак розово.

Нали уж има много чуждестранни инвеститори? Нали нашите дрехи, обувки, козметика, вино бяха едни от най-качествените? Къде отиде всичко това? Или ще остане в миналото заедно със спомена за хората, които трудно се разминаваха по различните етажи на НДК, караха се кой пръв е видял даден артикул, сърдеха се, че това, което са искали вече е продадено.  

15 сергии... Дано скоро не се окаже, че и те са ни много... Така обикновено се получава, когато всеки иска само да печели, а не се сеща, че преди това трябва да положи усилия и да произведе нещо. Подобно на повечето неща у нас и икономиката ни е криворазбрана!

 

Таня Глухчева, "Дума"