Арменският геноцид е напомняне - трижди проклети да бъдат всички, които отричат 3-ти март

Разминахме се на косъм, буквално на три години от това да ни няма. А на паметника на онзи с коня пред Народното събрание трябва всеки ден да има свежи цветя 

 

Годишнината от Арменския геноцид трябва да ни служи като напомняне и обеца на ухото на нас българите - буквално ХВАНАХМЕ ПОСЛЕДНИЯ ВЛАК, за да ни има и да имаме държава.

Когато една теократична империя се разпада и трансформира в еднонационална държава, "враждебните" национални малцинства с чужда религия (като българите, арменците и гърците), които представляват фундаментална заплаха за териториалната цялост на държавата, се изчистват безмилостно.

Това беше съдбата на арменците и гърците в Османската империя (поне част от тях успяха да избягат, защото си имаха държава, където да избягат), щеше да бъде и нашата.

Хванахме последния влак - Цар Александър Втори умира през 1881 - едва 3 години след освобождението ни. Той е последният руски император, при когото би било възможно такова освобождение. Ако със съвсем малко се беше забавило освобождението, то нямаше да се случи никога. Най-добрият ни сценарий тогава щеше да е гърците и сърбите да си поделят части от днешна Западна България след Първата световна (защото Балканска война без България нямаше да се случи) и да погърчат и посърбят населението, а останалите българи да бъдат изчистени от младотурските националисти.

Арменският геноцид е напомняне - трижди проклети да бъдат всички, които отричат 3-ти март. Разминахме се на косъм, буквално на три години от това да ни няма. А на паметника на онзи с коня пред Народното събрание трябва всеки ден да има свежи цветя.

Тихомир Чергов, Lentata.com