Шепа безумци. Това е истината.
Десет хиляди души със стари пушки и некачествен барут, закупен нелегално от арнаутски търговци срещу империя на три континента с модерна армия, обучена от най-добрите френски, английски и немски експерти, въоръжена с най-новото, което е имало през далечната 1876 година.
Това е кратката история на Априлското въстание. То завършва, както можеше и да се очаква. Дали апостолите, които го започнаха са си въобразявали, че би могло да е по друг начин? Дали са били недалновидни? Не. Много добре са осъзнавали, че сами нямат шанс срещу ордите на падишаха. Можеха ли тези млади момчета, повечето във възрастов диапазон 20-30, не малко от тях добре образовани, да си живеят спокойно и охолно живота във Влашко, в Русия, Австро-Унгария или Франция? Можеха, да.
Един Христо Ботев е чудесен пример. Можел е, ако иска да стане доктор, учен, даскал или дори офицер в Руската армия. Знаем биографията и нивото му на начетеност. Но лудата глава успява да събере чета, да отвлече австрийски кораб и да пресече Дунав, за да намери смъртта си в Балкана.
Можеше ли младият Каблешков, син на богатия копривщенец Хаджи Лулчо, учил в престижния Френски лицей в Галатасарай, да стане тежък, дебел и уважаван чорбаджия, който живее мирно и спокойно, сърба си мастиката с турските аги и праща стоки в Цариград, Солун и дори Виена? Можеше.
Но всички те предпочетоха да си сложат главата буквално и преносно на дръвника. Това е нещото, което руският етнограф, историк и географ Л. Н. Гумильов нарича пасионарност. Онази движеща сила, която изпълва "лудите" глави и ги кара да създават държави, да бутат империи, да откриват нови хоризонти. Това е презрението към спокойния, уреден и удобен живот, което "лудата" глава има.
И днес, ние, "умните" конформисти, сме тук благодарение на "лудите" глави. Не на тежките чорбаджии, дори не на премъдрите духовници, просветители и възрожденци. А точно на "лудите глави".
Може би обхватът на Априлското въстание не е голям. Може би участниците в него са шепа хора. Но това, което те успяват да направят за броени дни на съпротива, въздига България от пепелта на историята и я слага отново на картата на Европа. Не друго, а тяхната саможертва и последвалите османски изстъпления срещу българското население, възмущават цяла Европа, която дотогава удобно е забравила за милионите християнски поданици на падишаха, които в "светлия и прогресивен" (колко познати думи, нали?) 19 век, все още скланят глави, когато покрай тях мине ага на кон.
Саможертвата на априлци беше това, което принуди руския император да вдигне армиите си срещу султана, за да освободи България (под огромен обществен натиск и нестихващи митинги в руските градове в подкрепа на българите).
Априлците ни показаха, че историята се твори от "лудите глави", а не от "мъдреците" и "нормалните". Че не можеш вечно да гледаш своето животче, рахат и кеф (нарочно използвам тези звучни турски думи), докато "тиранинът върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен", както е написал нашият най-велик, най-луд, смел и велик поет.
Дано Бог да пази България, защото отново сме във време на велики промени! И дано ни даде нови "луди глави", които да са готови да се жертват, за да я спасят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар