Страната на чудесата

Един сглобен набързо Франкенщайн на задкулисието, който за краткото си съществуване разгради институциите и зададе нови критерии за политически фарс

 

 

Добре дошли във вълнуващия свят на Политика 2.0. 

В страната на чудесата за телевизионни зомбита. В лабиринта на психопатологията на българския евроатлантизъм, осъществен и преживяван като ментално разстройство и неврологична криза.

Участие на Лена Бориславова в сутрешен блок. Сивата кардиналша на ПП-ДБ убедено твърди: "На лицето на Живко Коцев е изписано, че той не е престъпник..."

Моля? Очевидно вече имаме и криминалистика 2.0. Очите на Живко Коцев са мъдри, няма как да е престъпник. Вижте небесния овал на челото му - не може да е покровител на контрабандата. Ако се концентрирате върху брадичката му, ще получите всички доказателства за невинност.

На подобно възкресяване на френологията би завидял и нейният основен пророк Чезаре Ломброзо.

Дайте да бъдем честни. Никой никога не е казал, че на лицето на Живко Коцев е изписано, че е престъпник.

На часовника му е изписано.

На снимките му с видни контрабандисти. На личните му отношения с тях.

Изписано е във факта, че съдът препоръча да му бъдат повдигнати обвинения.

Господин Коцев може и да е мистър "Вселена", но в нашия красив и гневен свят външният вид все още не е доказателство за каквото и да е.

А фактът, че феновете на Коцев бягат от главната тема и се заплитат в естетическите подробности, е още едно доказателство, че пред себе си имаме политическо блато...

Пред себе си имаме и някаква енциклопедия на патологиите, която за десет месеца беше засмукала държавата като вампир, под буйни медийни фанфари и всякакви други дивотии.

Главният им секретар се оказа контрабандист, общинските им съветници - пияници, премиерът им - политическо желе, а лидерите им - телефонни измамници. Ходеща метафора на шокиращата политическа подлост.

До вчера пиеха мазното кафе с Пеевски, а днес предизборно пищят срещу него като върховното зло за България.

Съвсем естествено е точно такива хора да застават зад Живко Коцев, дори и при очевидните доказателства за неговото мътно минало и недотам ясно благосъстояние.

Днес сме в мрачна, но същевременно отрезвяваща реалност. Вътрешновидовата война в Сглобката с ужасяваща яснота разкри цялата корупция, измами, лъжи, интриги и лицемерие на досегашното управление.

Един сглобен набързо Франкенщайн на задкулисието, който за краткото си съществуване разгради институциите и зададе нови критерии за политически фарс. Сега бомбите гърмят една след друга и прекрасно се вижда как властта е била не в ръцете на реформатори, а на марионетки на затлъстялата олигархия. В този смисъл ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС отдавна са фракции на една и съща партия и различията между тях са само медийна пушилка и борба за надмощие в тази политическа мафия. Нищо повече.

Но за сметка на това на лицата им е изписано, че са ангели. Истински евро-атлантически ангели. Госпожа Лена Бориславова първа ще ви го каже. И ще ви изгледа лошо, ако имате наглостта да се усъмните, проклети путинисти.

 

Александър Симов, "Дума"