През цялата история на ХХ век не може да се намери толкова митологизирана личност като лидера на Третия райх.
Митове, легенди и небивалици са съчинявани за него приживе, а след смъртта му той се превръща в персонаж на много анекдоти, разкази и филми. В този Адолф Хитлер, който ние познаваме днес, няма нищо от реалния човек. Останали са откъси от биографични данни, малко портретни черти, характерни жестове и интонации. Сресан на една страна и Чаплинови мустачки. Останалото отдавна е в рамките на ноосферата, превърнало се в мит, в комедиен образ.
Истината в представите е по-малко, отколкото измислицата. Днес вече никого не интересува какъв е бил наистина този опасен човек. И това не може да не поражда опасения. Защото, ако се върне отново, злото може да не се ограничи с характерна прическа.
В един от своите романи Ремарк чрез един от героите си твърде ясно е обрисувал положението в следвоенна Германия. Щом Германия капитулира, казва той, в нея няма да остане нито един нацист. Ще останат само нещастни немци, измамени от Хитлер. И наистина първите следвоенни десетилетия във ФРГ минават под знака на „забравата”, когато периодът на националсоциализма е обявен за случайност, абсолютно нехарактерна за германската история. Всички се стараят да забравят за Третия райх колкото може по-скоро. А когато това не се получава, мнозина се опитват да докажат, че всичко е станало по вина на един човек – на Адолф Хитлер.
Особено усърдно в това отношение е по-старото поколение, което напълно комфортно си е живяло по време на този режим. Един от най-големите историци на Германия, Герхард Рихер, говорейки за „сатанинската природа” и „демонията” на Хитлер, всячески се старае да го противопостави на традициите на германския народ, които според него са били абсолютно чужди на нацизма. Пригласят му и мнозина други в стремежа да отговорят отрицателно на два съдбоносни въпроса: има ли приемственост между предшестващите периоди на германската история и Третия райх? И дали германският народ или отделни негови групи са виновни за престъпленията на националсоциализма?
„Демоничната същност” дава възможност аргументирано да се отговори с „не” на първия, и на втория въпрос. Как могат да бъдат виновни сегашните, а още повече предишните поколения германци, че кой знае откъде се е появил човек, който е притежавал свръхестествен дар да убеждава и е увлякъл след себе си германците както легендарният ловец на плъхове?
Привържениците на ирационалната концепция се опират на множество свидетелства за влиянието на Хитлер върху хората, както върху големи тълпи, така и върху малки групи и даже върху отделни представители на човешкия род. Неговата дарба да убеждава, както твърдят историците, е била направи мистична. Той е могъл да убеди всякаква аудитория, независимо от нейните размери, в правилността на своите идеи и нещо повече, да я хвърли в религиозен екстаз.
Но да се върнем към главното – дали нацизмът наистина е бил случайно явление в германската история, а Хитлер се е издигнал на върха само благодарение на някакви свои свръхестествени таланти. За голямо съжаление на много германци и на двата въпроса се налага да отговорим отрицателно. Идеите проповядвани от Хитлер, съвсем не са измислени от него. В много случаи той просто логично ги завършва.
Да обобщим. Никакви убедителни доказателства за „демоничната сила” на Хитлер не съществуват. Митовете за връзката на Третия райх с окултните сили са създадени от журналисти и белетристи за развлечение на публиката, докато митът за някакво ирационално влияние на фюрера върху околните е измислен от историци, които се стремят да заобиколят истинските причини за идването на Хитлер на власт.
А тези причини са много прости: идеите на Хитлер се оказват в много отношения съзвучни на потребностите на епохата. Той говори и прави именно това, което биха искали да видят и чуят много германци. Той умее да използва момента и да извлича изгода от сполучливото стечение на обстоятелствата. При това не може да се премълчи фактът, че Хитлер се изявява като твърде умен политик, изтъкнат стратег и тактик на вътрешнопартийната и политическата борба, умел и талантлив оратор, добър психолог. Той не е бил проста бездарност, изхвърлена на върха от течението на времето, но не е бил и изключителен гений или демонична личност, поставила се на служба на свръхестествени сили. Той се оказва нужният човек в нужното време и в нужното място и съумява да се възползва от предоставената му възможност. В това изиграват ролята си и неговите лични качества, и обективните процеси, извършващи се в страната, и не на последно място, елементът на случайността.
Що се отнася до умението му да убеждава събеседника си, на което се придава някакво магическо влияние, то действа далеч не на всички и се обяснява с твърде банални причини, което няма нищо общо с ирационалното и свръхестественото.
Ще завърша с цитат от книгата на един от най-известните биографи на Хитлер, Йоахим Фест: „Не бива да не се взима предвид, че издигането на Хитлер става възможно само благодарение на уникалното съвпадение на индивидуални и всеобщи предпоставки, благодарение на онази трудно поддаваща се на разшифроване връзка, в която този човек стъпва с времето, а времето с този човек. Тази ясна взаимна зависимост лишава в същото време от почва всякакви твърдения за свръхестествени способности на Хитлер. Не демонични, тъй да се каже, „нормални” черти облекчават неговия път”.
Откъс от „Десет мита за Хитлер” от Александър Клинге
Адолф Хитлер (20.04.1889 г. - 30.04.1945 г.)
Realzoom.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар