19 май 2024 г. 90 години по-късно партийната система е все така продънена.
За преврат няма как да мислим - нито имаме армия, нито доблестна интелигенция, нито национален идеал.
За сметка на това имаме най-много партии и коалиции, най-ниска избирателна активност и най-непредставителна власт.
(Имаме и най-много болници и клиники на глава от населението, но населението ни е най-болното в Европа... При нас всичко е наопаки, в обратна прогресия...)
На "другия преврат" - 9 юни, около 30% от българите ще изберат поредното управление на критичното малцинство.
Което ще решава вместо всички ни и ще смачква в зародиш всякакъв порив към народовластие, разбирай - референдуми.
Единствени влязохме в ЕС без референдум.
Сега без референдум ще убием и гордия български лев - въпреки че 600 000 поискаха референдум.
Властта в България обаче си вярва, че е по-мъдра от народа.
А народът се е примирил да мислят и решават вместо него - в изборния ден отива за гъби или на олинклузив в Гърция. Това, последното, му е най-важно, то е онтология, забелязвам осезаемо около себе си.
Не знам какво ще ни откопчи от апатията и нихилизма, с които захранваме конформисткото репродуциране на дълбоката държава след всеки нов вот. Природен катаклизъм, бомбардировки и атентати, война? Очевидно в щастливо овчедушие ще дочакаме залеза на България край някоя фаротаверна на Халкидики и пак няма да ни пука, защото отдавна род и родина са ни отмилели.
И в тази неоптимистична теория на нашия народ единствените печеливши са политиците, които по историческа традиция са в симбиоза с мафията и ограбват публичния ресурс. Но няма как да им се сърдим, защото политиците са функционалност на своя народ, на самите нас.
Ето какво казва Иван Хаджийски:
"Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар