Къде изчезнаха истинските мъже в България? Ще се появят ли отново?
Предводителят следва да бъде най-изявеният, най-висококачественият индивид, който е в състояние да се грижи за общността и да я предвожда по най-добрия възможен начин.
Истинските мъже излъчват духовна сила въздействаща на жените по-силно от физическата сила. Те няма защо да ревнуват, защото жените се чувстват задоволени от тяхното излъчване и присъствие и не изпитват потребност от други мъже. Най-големите им врагове са суетата, славолюбието и невъздържаността, чрез които често се самоунищожават.
Истинските мъже са предводители, но и съхранители. Те имат кауза и работят безкористно за нея. Дават най-доброто, на което са способни за общото благо. Доброта, съчувствие и оптимизъм ги водят напред, а черногледството и негативизмът не са им присъщи. Притежават морална устойчивост и неподатливост на ласкателства и съблазни.
Истинските мъже говорят истината, истината и само истината, или поне се придържат близо до нея, не я изопачават и не я отричат. Когато волно или неволно направят грешка, нарушение или престъпление поемат с достойнство отговорността си. Трудно обещават, но поемат ли ангажимент го изпълняват. Те устояват на дадената дума.
Каква е разликата между редовия мъж, мухльото, лакея, тариката, мъжкаря и истинския мъж-предводител? Всеки сам трябва да може да си отговори.
А има и народи - предводители. Могат ли българите да станат такъв народ?
Логично е да се попитаме - има ли достатъчно истински мъже в България, способни на практика с мисъл, слово и действие да воюват успешно за бъдещето на родината ни и да я изведат наведнъж, завинаги и безвъзвратно от блатото, в което сме попаднали поради чужди внушения и собствени грешки?
Моят отговор е - да, има истински мъже в България, но за съжаление са твърде малко, под необходимия минимум, достатъчен, за да се оттласне държавата ни и поеме по пътя нагоре и напред. Важното е, че все пак ги има и стават все повече и повече. Те са скромни и не се самоизтъкват, но при вглеждане могат да бъдат открити в редиците на лекари, учители, издатели, журналисти, граничари, археолози, земеделци, музиканти, строители и всякакви други отговорни дейности, чрез които допринасят за общественото благо. Те са там, където има нужда от тях. Те са в предните редици и вдъхновяват вървящите след тях.
Преди време бях направила списък с десетина мъже с принос към обществото, които по моему се доближават до представата за истинския мъж. Отказах се да ги представя, защото проумях, че веднага ще бъдат оплюти и отхвърлени. Омаскаряването е основно занимание на мухльовците с комплекси, които като не могат да постигнат нещо ценно и полезно, се изживяват най-вече като оплаквачи, критикари и заклеймители. По тази причина ще спомена само двама безспорни представители на категорията истински мъж, които вече се намират в други измерения на Всемира, но продължават да оказват влияние върху човеците.
В общочовешки план доказан истински мъж, довел до успешен край своето дело, без да загуби свободата и живота си, за мен е Фидел Кастро, а в национален обхват, това е Христо Ботев, който макар и приживе да не е довел до край делото на живота си, все пак е успял да го направи чрез саможертвата си и да го довърши прехвърляйки своя протогенен код върху поколенията от свои последователи. Така космическият код е съхранен и в един момент ще се задейства отново.
Напоследък българите ходят с наведени глави и безизразни очи. Защо? Защото някакъв чужд чиновник ни бил унижил! Минал от тук набързо и се разпоредил с държавата ни като с безгласна територия, а нашите мъже се почувствали унижени. Унижават слабия, не унижават силния и държащия се достойно. Дръжте се достойно и няма да ви унижават.
Ето затова, сега имаме потребност от мъже, които да вдигат духа на нацията, а не да се изявяват като оплаквачки в гробищни паркове. Трагичното оплаквачество на България никога не е било мъжка дейност. На мъжете не им приляга да се вайкат, а да действат. Ако ги е страх, ако не са сигурни че ще се справят - тогава да призовем амазонките от Колхида, защото и те са от нашите прототракски родове. Разочаровали са се още в антични времена от мъжете и сами са поели отговорността да воюват с нашествениците за опазване на честта и земите си. Загубили са битката, но не и достойнството си.
Като прехвърлиш като мен седемдесет и пет години, мъжете вече нямат в личен план предишното си значение и остава да те вълнува само обществената им функция. А тя е основополагаща въобще за женския интерес към мъжете. Изявеният в обществено отношение мъж има многократно по-голямо значение в женските очи от безличния красавец.
Преди тридесет и три години, през 1991 г. публикувах в съществуващия по онова време вестник „Нов ден“ статия озаглавена „Има ли България мъже?“ (бр. 56, 15 - 22. IV. 1991 г.). Тогава и редакционният екип, и всичките ми познати от мъжки род бяха много възмутени от факта, че съм си позволила да поставя под съмнение мъжествеността на българина и неговото мъжкарско превъзходство над всички останали. Къде се скриха обаче тези велики мъжкари, та през всичките години на т.нар. преход нямаше кой безкористно да се погрижи за Родината ни?
Дошло е време, в което истинските жени трябва да спасяват честта и съществуването на истинските мъже, защото войната срещу мъжете е война срещу човечеството. Те са преносителите на автентичния човешки космически код, те са нашите любими същества, те са носителите на сигурност и удовлетворение в семейния живот, те са тези които освобождавайки се от зомбирането и апатията отново ще поведат обществото ни към автентично предопределеното му добро бъдеще.
Доц. д-р Боряна Гагова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар