Един позакъснял, раздърпан, неподреден отговор...

Днес се прекланяме пред подвига и паметта на милионите, загинали, за да я има Европа. И всички, които са запазили чест и достойнство, почитат паметта на Съветските войни, признавайки техния свръхчовешки подвиг...

 

 

Един позакъснял, раздърпан, неподреден отговор...

Фейсбук пак ме пита за какво мисля?

За какво мисля на 9-ти май? 

Мисля за един необясним ужас, който ме съпровожда цял живот - ужаса от войната. От всяка война... От най-кошмарната! От ВСВ!! 57 милиона жертви?! 57 милиона човешки същества?! Мисля за това как се е случило? Как една абсолютно налудничава, сатанинска идеология е повела милиони след себе си? Един луд?!.. Ужасявах се, но дълбоко и искрено вярвах, че това не може да се повтори! Че човечеството знае, помни и докрай ще помни ужасите - преживените, осъзнатите, осмислените ужаси на избиването и разрухата... Избиване - садистично, извратено, затова необяснимо за мислещите...  

Унищожаването на едни човешки същества, от други...  На деца - милиони невинни души..

Мисля за стотиците хиляди жертви на най-нечовешкия и безсмислен "експеримент" над Хирошима и Нагазаки...  Дни и нощи наред не можех и все още не мога, да прогоня от съзнанието си, видяното в музея... Все още виждам, движещи се призраци, запечатани на филмовите ленти, за историята. Не, по-скоро кости, облечени в дрипи от още димяща кожа, сухожилия, крепящи разкъсани меса... Река - почервеняла от кръвта на, търсещите спасение... Мраморното стълбище, запаметило за бъдещето сянката на приседналия... Сянката на човек...

Мисля за мемориалите - скулптурни композиции, пред "Стената на комунарите" в "Пер Лашез"  на загиналите в концлагерите... 

Мисля за сълзите в очите на онзи стар френски комунист, който ни разказваше за мъртвата си съпруга, изтезавана в "Аушвиц"... Изтезавана, държана с часове гола на снега...

Чичко Шовире, който всяка година ни очакваше в Париж, с радост, убеждение и негласно обещание, че преживяното по време на войната ще се помни и никога няма, немислимо е дори, отново да се случи... 

Мисля за Крагуевац, в съседна Сърбия... За 7-те хиляди избити само за една сутрин, невинни, невоюващи мъже... За пробитите от куршуми фуражки на  гимназистите и за онази жена - учителка, препречила вратата пред немския офицер, за да спаси учениците си... Една жена - разстреляна - нарекла убиеца - убиец!

Мисля за всичко, което в живота си видях и научих за тази война...

Мисля, опитвам се да разбера, какво става? Изгуби ли разума си човечеството? А инстинкта си за самосъхранение? А усета, който не дава покой, който не дава сън, който би трябвало да пречи на летаргията.. 

Мисля за бухенвалдските камбани, които бият и вълнуват световният ефир. Камбаните, които ни призовават да станем и да се заслушаме... Да усетим и се изплашим от приближаващата Смърт...  Мисля за и усещам интернационалните колони от Бухенвалд, стонът на Тихия океан... Стотиците хиляди, живи изгорени... Които в този ден са до нас, около нас, които нашепват "Хора, пазете света, пазете света... Хора пазете мира..." Да, това е песен... Написана и изпълнена от един изстрадал народ. Думи, които не се забравят...

Днес е 9 май! 

Безспорно! Ден на Европа, както от всякъде гърми?! 

На коя Европа?!  На онази ли, следвоенната - тържествуваща, пееща, плачеща от радост, преди 79 г. На онази Европа, в която на 9-ти май 1945 г. оживелите се прегръщат, пеят и танцуват, отбелязвайки края на една шизофрения, наречена война... Европа на съпротивата срещу нацизма и фашизма или Европа на неофашизма, реваншизма,  на омразата и лъжата... Европа на двойните стандарти? Европа с неоколониалните мераци... На Макрон, Джонсън, Урсула, Щолц... Европа превърнала се в държанка на Биг Брадър, която усърдно трие и променя историята?... Европа, овладяна от шепа извратеняци?       

Коя Европа? - на Кирчовци, Ленки и Асенчовци, Тагаревци, на харвардски недоносчета, джендъри, които с олигофренски ентусиазъм разфасоват паметници и разнасят торти, украсени с детски главички, ръчички и крачета... Които, като полуидиоти повтарят, как Съветската армия не освобождавала, а окупирала, преследвайки нацистката сган...  

Коя Европа да приветствам - тази ли, която неистово се бори за измислени права, издига в култ парите и безчовечността, която оставя  милиони в мизерия, която руши изначални морални устои? Коя Европа? Която рони крокодилски сълзи за едни, а затваря очи пред страданията на други... Пред геноцида - безсрамния, зверски геноцид над други...

Мисля - коя Европа и какво да й честваме?

Днес мисля! И не защото Фейсбук така иска, а защото ужасът от усещането, че човечеството, отново нехае, че не реагира, че с всяка изминала минута се приближава към нещо вече преживяно и заличено от човешката памет...  Приближава се към своя край...  Край, предречен от Фучек, Лорка, Хъксли, Оруел, Бердяев, Асандж и десетки гениални проницатели... 

Днес е 9-ти май! Ден на една отминала, но въпреки всичко  незабравена победа...

Победа,  извоювана с обединението на здравата мисъл на една, вечно раздирана от противоречия Европа. 

Днес се прекланяме пред подвига и паметта на милионите, загинали, за да я има Европа. 

И всички, които са запазили чест и достойнство, почитат паметта на Съветските войни, признавайки техния свръхчовешки подвиг...    

Това е Денят на Победата!

 Нешка Робева