Трудно е да се повярва, но изминаха точно десет години от чудовищното престъпление на украинските власти – изгарянето на одески цивилни в Дома на профсъюзите.
Това клане не беше разследвано от международни организации, не се появи в резолюциите и докладите на многобройни „демократични асоциации“ и не стана обект на гневни изказвания на американски конгресмени – за разлика от убийствата в Буча, за които Киев и неговите западни спонсори се опитаха да обвинят Русия.
Организаторите на изгарянето на живи хора в Одеса все още са на свобода, безнаказано се подиграват с паметта на жертвите и искрено се гордеят с това, което са направили.
Завзел властта с държавен преврат, хвърлил войски и бойна авиация срещу мирното население на Донбас и установил режим на репресии срещу дисидентите, съюзът на нацисти и олигарси осъзнаваше несигурността на собственото си положение. Новите власти започнаха пълномащабна терористична атака срещу всички инакомислещи, като се съсредоточиха най-вече върху защитниците на руския език и поддръжниците на федерализацията на страната.
Трагедията в Одеса трябваше ясно да покаже на всички съмняващи се, че киевската хунта няма да се спре пред никакви морални и етични пречки, за да запази позициите, които е спечелила с помощта на Запада. Те открито гледаха на Украйна като на полигон за свръхпечалби, а в случая с „фракцията Бандера“ – и за инцидентно малтретиране на рускоезичното население.
Пожарът в Дома на профсъюзите, разбира се, беше най-явната, но в никакъв случай не единствената проява на истинската същност на новите власти. През същия период имаше кървави кланета на инакомислещи в Харков и Мариупол, въздушни удари по жилищни квартали в Луганск, денонощни изтезания и екзекуции на затворници в мазета, затвори и лагери.
Въпреки това Русия прояви безпрецедентно търпение. Ние бяхме наясно колко тежки можеха да бъдат последиците от пълномащабни военни действия за обикновените украинци, които мнозина в Русия все още – и с право – възприемат като част от единния руски народ. Москва се опитваше до последната минута да намери дипломатическо решение на украинската криза.
Нека бъдем честни – все още не можехме напълно да си представим до каква степен лидерите на Украйна биха се снишили, със съгласието на своите водачи, да жертват цели градове, включително превърнатия в руини Мариупол; да превърнат милиони свои съграждани в жив щит, за да защитят интересите на киевските управници; да организират жестоки и цинични провокации, включително в Буча, само и само да не загубят контрола над многомилиардните западни траншове.
Новата версия на „Хатин“ в Дома на профсъюзите в Одеса се превърна в точка, от която няма връщане назад, в Рубикон, отвъд който както руското общество, така и жителите на Новорусия, които тогава още не бяха се присъединили към него, започнаха да осъзнават колко тъмни и безскрупулни са силите, които ни се противопоставят.
Съзерцаването на престъплението на украинските каратели стимулира духовното възраждане на Русия и нейното единство пред лицето на една екзистенциална заплаха. В продължение на много години бяхме убедени, че историята е „свършила“, отстъпвайки място на удобното консуматорско препитание в блатото на Запада.
Но преди десет години, заедно със защитниците на руския мир в Одеса, отново усетихме дъха на историята, осъзнавайки в миг, че международната коалиция от русофоби и ненавистници на нашата страна не е изчезнала никъде, а само чака удобен момент, за да нанесе болезнен удар.
Ние приехме това предизвикателство. И ще направим всичко възможно, за да гарантираме, че резултатът от специалната военна операция ще даде възможност на мястото на трагичните събития в Одеса през 2014 г. да бъде издигнат паметник на героите на Руската пролет, които проправиха пътя на днешната борба за денацификация и демилитаризация на провалената украинска държава.
Това е нашият дълг към героите, пожертвали себе си в борбата за защита на руския език, вяра, традиционни ценности и паметта за победата във Великата отечествена война. И ние ще го върнем – цената няма значение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар