Вчерашната инагурация на Владимир Путин показа, че Европа е безнадеждно натровена от русофобия, витае в облаците и не й стига акъла да слезе на този свят.
Почти всички страни от ЕС, ПАСЕ, НАТО, ЕНП отказаха да признаят петото избиране на Путин , въпреки че на вота през март той спечели гласовете на 87,28% избиратели, при това с рекордна за Русия избирателна активност - 77,49 на сто. Няма държава в ЕС, няма и кандидати за президент (както впрочем и партии), които да са дорасли до такива показатели.
Но токсичността на ЕС бе осветена не от кого да е, а от по-големия брат - САЩ. Държавният департамент призна Путин за президент, въпреки уговорката, че изборите уж не били свободни. Но като представители на една прагматична нация, американските политици все пак отчитат реалностите и няма как да се скрият от признанието, че Путин си е чиста проба руският лидер. И как ли да бъде иначе, след такива изборни резултати!
Една от мъдростите на света гласи, че със съседа трябва да се разбираш повече дори от роднините. Но при такава разлика в подходите, човек неволно се пита дали пък ЕС не се има за по-голям враг на Русия от Америка, макар да му е съсед, а Щатите - не. И дали ЕС не трябва да преговори ако не детски приказки и уроци от началното училище, то поне студентските лекции.
Да, подобно на повечето страни от ЕС Щатите не пратиха свои представител на инагурацията, което обаче е второстепенна част от сложното изречение на геополитиката, където главното изречение е признанието на Путин.
Но ето, че в ЕС има страни, които все пак са останали на земята. Франция, Унгария и Словакия пратиха свои дипломати на церемонията в Кремъл. И ако за Франция това явно е игра с измислената от президента Макрон "стратегическа двусмисленост", за Будапеща и Братислава това е антитоксична убеденост. В София обаче явно предпочитат стадната натровеност.
Юри Михалков, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар