Добро утро или ден, приятели, пред избор съм и търся вашето мнение?
Трябва да избера, какво да направя в неделя? Да наруша ритуала си и да тръгна към София… И защо? Да се откажа от насладата, която изпитвам, когато в 5,30 се отправям към градината /зеленчуковата/, минавам покрай всички лехи и се радвам на всяко цветче или плодче, било то на домат, краставица или пипер, или латинки и рози… Да се откажа да удовлетворя любопитството си, слушайки птиците, които, вярвайте, не са по-различни от нас – понякога пеят с любов и наслада, често си крещят, като махленки, друг път пищят изплашени от нещо…
Да се откажа да застана под ореха и изчакам слънцето да се покаже иззад хълма, като ме погали с топлината на лъчите си?
Да се откажа от сутрешното си кафе?...
И защо?
За да пропътувам почти 100 плюс 100 км. по разбитата магистрала и гласувам?
И за кого?
А и защо?
С моя или без моя глас, не е ли все едно?
Какво да предпочета? Градината ме спасява от мазохистичното желание да чуя голямото надприказване и надлъгване, което вече от години слушаме?
Защо да си причинявам това отвратително пътуване?...
Но колкото и да се жалвам, ще го направя. Ще го направя, не защото съм глупакът, който вярва, че един глас – точно неговият, ще промени нещо, след като, имащия право на глас, народ, мечтал за правото свободно да избира своите представители, си стои вкъщи или градинката, или на плажа или…
Какво добро оправдание, като „от мен нищо не зависи“ или „всички са маскари“, или „какво ми пука“?...
Но ми пука, особено ми пука кой ще изберем за Европарламента?
Кои ще бъдат нашите представители – тези ли, които ниско се кланят пред „големите?“
Послушковците – марионетки, верни слуги на посолствата, кълнейки се в суверенитета ни, които ни обясняват, че войната е мир, че лъжата е истина, които насаждат омраза между народи, унищожават препитанието на „малкия“ човек, като пълнят и без това препълнените джобове на „заслужаващите“, които ни тласкат към войни, които сеят смърт?
Пред очите ми е Газа. Големите тъжни и ужасени очи на децата на Газа.
Можехме и все още можем, ние да бъдем следващите…
Нашите деца?...
Толкова много ужас, толкова много смърт, отчаяние и мизерия… Лъжата за равнопоставеност???
Евроатлантизъм???
Кои сме ние, какво сме ние – за тях?
Ние – диваците от Източна Европа? От Африка? Арабският свят? Мюсюлмани, будисти и християни? Православни?
Кои сме ние за тях? Ние – обикновените хора? Необходимите жертви – курбанът за демокрацията…
Ще отида и ще гласувам срещу убийците… Най- вече на деца…
Ще гласувам и с бюлетина против глупостта, посредствеността и наглостта в нашенското "Народно" събрание… Срещу българските изродици, както Дяконът ги нарича… Против тези, които докараха народа ни до последните места във всички класации, освен в една – смъртността…
Ще се лиша от красотата на градината си, защото съм демоде възпитана… Защото са ме възпитавали, че преди „аз“ има „НИЕ!“
Имам дълг!...
А вие постъпете, както решите… И все пак, срещу това, че една птичка, пролет не прави, народът ни казва, че капка по капка – вир прави!
Ние – капките… Аз - капката...
Ако не можем да променим! Можем да затрудним!
Няма коментари:
Публикуване на коментар