Евролицемерие

Хем е смешно, хем жалко, хем като виц. Но, Европа отдавна е доказала, че е безсмислено да се опитваме да търсим логика в решенията й 

 

Франция гласува закон за чуждестранното влияние. От Европейския съюз приветстват решението. 

В това нямаше да има нищо лошо, ако не се измерваше с друг аршин подобен закон, одобрен от правителството в Грузия. Там вече от ЕС укорително размахаха пръст, а от САЩ заплашиха със санкции депутати, подкрепили текста.

Възниква въпросът - е, нали все е закон срещу чужда намеса? Да, но в случая с Париж е срещу руска намеса - ще бълва дезинформация, следователно, французите са взели правилното решение. 

При грузинците чуждото влияние е свързано с НПО-та, финансирани предимно от Джордж Сорос. О, какво светотатство! Така се получава, когато дългата ръка на Кремъл държи в стоманената си хватка управляващите в тази кавказка република, която вече трудно ще види светло европейско бъдеще. Не е ли евролицемерие?

Хем е смешно, хем жалко, хем като виц. Как може това нещо да се обясни на едно дете или човек от друг континент? И в единия случай имаме закон за чуждестранно влияние и в другия - пак същото. Но в първия случай е добър, а във втория - лош.

Нормалният човек би попитал - има ли значение какво е влиянието, щом все е чуждо? Но, Европа отдавна е доказала, че е безсмислено да се опитваме да търсим логика в решенията й. Тя не харесва мислещи и питащи хора. Само трябва да приемаш всичко безропотно и да го възхваляваш. Иначе, лошо ти се пише. Като една Унгария, която Брюксел заплашва да й отнеме правото на глас.

Така се започва - първо се запушва устата на по-инакомислещите медии, а после се преминава на друг етап - политическа цензура. Ако си решил да влезеш в ролята на черната овца, трябва да си подготвен на всичко: преследване, разследване, глоби, вероятно по-нататък - съд и затвор или направо - няколко куршума от упор. 

Евролицемерието все повече напомня на фашизма. Дори, ако Хитлер беше жив навярно щеше да си води записки как се смазва едно общество. Без газови камери, все пак живеем в 21 в., вече сме "по-цивилизовани" и само ще са нужни лепенки по устата на онези, които могат да разсъждават.

Таня Глухчева, "Дума"