Прието е да се смята, че от големите геополитически сътресения няма победители, но определено има печеливши.
В настоящия момент пример за това е Сърбия, която има доста проблеми за решаване, но активно лавира между Москва, Вашингтон, Брюксел и Пекин. И по всичко личи, че се справя добре, защото дивидентите й от въпросното лавиране стават все по-солидни.
Анализатори определят сръбския президент като политик, който няма приятели, но има добре осъзнат интерес. Той знае, че Путин е в международна изолация и че в Москва не е пренаселено с европейски политици, които чакат на опашка да се ръкуват с повелителя на Кремъл. Затова през месец праща някои от приближените си на Червения площад – я да сключи споразумение за приятелство, я да увери руския си колега, че разбира позиция му.
Разбира се, Вучич не отива лично в Москва, защото ще бъде нарочен за пореден път от САЩ и ЕС, че се сближава прекомерно с Путин. Сега, за поредната среща с руския външен министър Сергей Лавров, той изпрати своя вицепремиер Александър Вулин, който е чест гост в Кремъл. През юни Вулин влезе в световните новини, защото по време на поредното си посещение в руската столица положи венец на гроба на Йосиф Сталин.
След срещата Лавров обяви, че ще работи със стратегическия си съюзник Белград „в полза на сигурността на Балканите и за предотвратяване на външна намеса в регионалните дела“. Той подчерта също, че двете страни трябва да противодействат на войната на Киев срещу руския език, каноничната Украинска православна църква, образованието, културата и средствата за масова информация.
На практика това не е нищо ново и ако това е била целта на посещението, то едва ли е много успешно. Само, че Сърбия е силно зависима от вноса на руски газ и го получава на преференциални цени. Трябва да се признае, че Белград опитва известна диверсификация на доставките през България, но тя ще зависи много и от въвеждането в експлоатация на терминала край Александруполис.
Докато „замазва очите“ на Москва, Белград работи с ЕС по огромен енергиен проект – мина за добив на литий, която е част от решението на Европа за недостига на критични суровини. Тази мина може да донесе няколко милиарда евро за страната. Срещу проекта обаче избухнаха множество протести в цялата страна, за които Вучич стратегически обвини Запада, че води „хибридна“ война срещу неговото правителство. Така огромната русофилска маса в страната не би го заподозряла, че се е поддал на западно влияние.
Русия донагнети обстановката като предупреди преди седмица властите в Белград, че чрез многохилядните протести се готви държавен преврат.
Не случайно Лавров заяви пред Александър Вулин в сряда, че Москва оценява твърдостта на сръбския президент да се противопостави на опитите на Запада да организира цветна революция в Сърбия.
В същото време в Сърбия се реализират доста американски проекти. Ярък пример за това е намерението на зетя на бившия американски президент Доналд Тръмп – Джаред Къшнър, да изгради луксозен хотел, 1500 апартамента и музей в Белград. Строежът се планира в бившия щаб на югославската армия, унищожен през 1999 г. при бомбардировката на НАТО.
Китайските инвестиции в Сърбия също са за милиарди. Пекин е най-големият инвеститор в сръбската инфраструктура, а Белград строи 5000 километра канализация и 159 пречиствателни станции с кредит от Поднебесната империя в размер на 3.2 милиарда евро.
В началото на годината Сърбия съвсем очаквано отказа да се присъедини към БРИКС – икономическият съюз на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Аргументът на Вучич беше, че страната кандидатства за членство в Европейския съюз. В същото време обаче не бърза да отговоря на условията на Брюксел, нито пък се опитва да приведе външната си политика в съответствие с тази на ЕС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар