Спомням си едно време, по социализма, как всяка една промяна се обсъждаше месеци наред.
Как се възмущавахме от промените в образованието /които на фона на днешните си бяха чиста козметика/, как обсъждахме, че от 2 ст., токът е станал 3 ст. и се възмущавахме. Мечтаехме за банани (аз лично мразя банани, ама много хора ги обичат), мечтаехме за мандарини и портокали извън Коледа, мечтаехме за шоколади от Швейцария (а имаше толкова хубави български, с фъстъци, фин млечен и т.н.), мечтаехме за маратонки от чужбина (а си имахме български, май "Ромика" се наричаха).
Много неща тогава ни дразнеха. Привилегиите на партийците. Правилните мнения, които ни налагаха. Това, че не можехме да пътуваме навън. И си мечтаехме....
Е, да пази Бог да се изпълнят мечтите. Налази ни демокрацията, и докато ние крещяхме за свобода и демокрация по площадите, предателите от Държавна сигурност и просто едни амбициозни и безскрупулни момчета и момичета ограбваха всичко, което бяхме построили за 45 години. Надявахме се трудностите да преминат, но влизахме от катастрофа в катастрофа. Първоначално материална, а след това духовна. Израснаха две поколения, които нямаха ценности. На които родителите им бяха в чужбина да печелят пари, а те израснаха при баби и дядовци. Или само с един родител. Израснаха поколения, които не знаеха какво е преди и смятаха ограбването на България за нормално, които не бяха научени на критично мислене, на морал, на ценности.
Сега сме бедните богати. Когато си напълниш количка в Кауфланд с лъскави отровни боклуци, остава усещането за някакъв просперитет. Макар да знаеш, че купуваш трето качество, обвито в лъскава опаковка. Накратко - л...о в целофан. И плащаш два-три пъти по-скъпо от например германците за същата стока в Германия, при пъти по-ниска заплата или пенсия тук.
В България се създаде една класа усвоители. От обществени поръчки, покрай политиката, рядко някой толкоз безценен кадър, че да получава достойно заплащане. И то предимно в София и големите градове. От външна страна всичко изглежда добре. Много коли (е, повечето стари и втора употреба), народът пазарува като луд по магазините, кафенета и ресторанти са пълни. Докато не съдереш завесата и не видиш едно общество на доизживяване, разруха и липса на морални и национални ценности.
Толкова сме свикнали с мутрите, мафията, корупцията и унищожението, че към всеки следващ случай се отнасяме все по-безразлично. Седнали сме на буре с барут и безучастно пушим и гледаме хоризонта. И само малцина виждат какво се случва, но не могат да събудят заспалото стадо.
В историята и политиката има логика. И по всякаква логика, скоро България няма да я има!
Няма коментари:
Публикуване на коментар