От години във все повече части на света се отделя все по-голямо внимание на теми като щастие, удовлетворение, психично и емоционално здраве.
Живеем в свят, който предлага все по-големи и разнообразни възможности, когато става въпрос за свобода на избор, потребление, изобретения, пътувания и удобства. Същевременно обаче колкото повече неща ни се предлагат наготово, толкова повече започваме да се чувстваме и като затворници в нашите собствени светове, които сме си изградили. В този контекст България, за съжаление, води в една тъжна статистика и тя е, че сме един от най-нещастните народи в Европа. Страната ни все още е последна в Европейския съюз по този критерий, показват данните от тазгодишния Световен доклад на щастието.
Статистиките поставят страната ни на 81-во място от общо 143 държави. Може ли тази новина да ни изненада предвид всички други статистики, свързани с бедност, липса на реализация и равнопоставеност, липса на нормални условия на живот и развитие, по които водим?
Ежедневието на българите е далеч по-стресиращо от това на редица от съседите ни в Европа, например австрийците, които пък оглавяват класацията като най-щастливи.
Какво ни различава от тях?
Според психолога Ники Марков нещото, което драстично различава Австрия от нашата култура и държава, е уредеността. Там хората могат да разчитат на едно предвидимо бъдеще. Знаят какво могат да очакват, знаят, че има структури, които се грижат за всичко.
Факт е, че от немалко години нашата държава не може да се похвали нито с уреденост, нито с предвидимост, напротив, нивата на стрес, които отглеждаме в телата си ежедневно, вече удрят рекордни размери и за това вероятно свидетелстват и статистиките за домашно насилие, които се увеличават. Всеки ден в новините излизат шокиращи заглавия за пребити и убити хора. Оправдание за тази агресия няма и дори да се опитваме да я игнорираме, тя е там и не само не спира, но и зачестява.
Друг тревожен фактор е, че когато не намираме отговори и решения на проблемите си, нито подкрепа в лицето на държавата, която до голяма степен е отговорна за нашите проблеми, прибягваме до алкохол, цигари, хазарт и наркотици.
Според друго скорошно проучване 37 на сто от младите хора у нас са зависими от алкохол, 24% от цигарите, 15% от хазарта, а около 11% от наркотиците. Още по-притеснителното е, че при наличието на проблем, младите не знаят към кого да се обърнат как да се справят, къде да потърсят съдействие или решение. Мнозинството от тях, или 58%, търсят психологическа подкрепа от семейството и роднините, а 47% се обръщат към приятели. При специалисти – психолози, психотерапевти и др., се осмеляват да отидат едва 2 на сто. 80% от анкетираните казват, че не са запознати с възможностите за подкрепа, които държавата и неправителствените организации оказват в случай на психични проблеми.
Друго, което тревожи приблизително половината от българските младежи, са финансови проблеми в бъдеще и неуспехи в кариерата. Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, коментират авторите на анкетата. Няма такава тревожност за финансови проблеми в другите държави, каквато виждаме в България, допълват те, което пък говори, че при нас масово липсват каквито и да е механизми за справяне с ежедневните предизвикателства и трудности, с които се сблъскваме.
Лошото е, че все още нямаме изградена култура, когато става въпрос за психично и емоционално здраве. Теми като щастие и удовлетвореност от живота за нас са непознати просто защото живеем във времена, в които не сме възпитавани към грижа за себе си. Не знаем, че можем и заслужаваме да бъдем щастливи. Може би и затова така се отнасяме един към друг в ежедневието - с грубост, враждебност и насилие.
Докато други европейски държави например са си поставили като приоритет достигането на ниво на щастие в ежедневието и справяне с бедността, тук, в България, все още се борим да покрием основните си нужди и нямаме нито време, нито капацитет да помислим за нещо друго, камо ли за щастие и развитие. Цели 58% от българите печелят колкото да покрият месечните си разходи, което ни прави заложници на една трудна реалност. При тежките ежедневни проблеми, пред които сме изправени като народ и от битов, и от национален характер, не е изненада, че българите се чувстват като най-нещастната нация. Не само нещастна, но и обезверена. Според специалисти все по-често хората в България подхождат с отрицание и песимизъм към всяка промяна, а това е тясно свързано със стреса и несигурността, които съпътстват ежедневието ни.
Загубили сме вяра в себе си, в държавата си и един в друг. Забравили сме какво означава да се подкрепяме и да бъдем хора. Живеем в конфликти и на национално, и на индивидуално ниво, и на този етап е трудно да си представим нещо различно, ако спешно не помислим в насока за създаване на цялостна програма за психично здраве, защото според специалисти обществото ни не просто е тревожно, а страда.
Барбара Пейчинова, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар