Димитровден е!

Димитровден е един от най-важните празници в българския народен календар и бележи края на есента и началото на зимата 

 

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на св. вмчк Димитрий Мироточиви и преп. Димитра Доростолска - Димитровден.

Свети Димитър е роден през III в. в Солун, като баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Днес мощите на светеца се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространява по целия Балкански полуостров и особено на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи.

В иконографията той е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.

Името на свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявяват в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това става на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довеждат борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч, византийският император подписва мирен договор, който признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започва историята на Второто българско царство.

Светията - мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични свети литургии.

Димитровден е един от най-важните празници в българския народен календар и бележи края на есента и началото на зимата. Според народните вярвания, този ден не е просто духовен празник, а и своеобразен „пророк“ за предстоящата зима. Хората отдавна наблюдават природата на Димитровден, за да разберат дали зимата ще бъде студена и снежна или мека и кратка.

Според поверието от бялата брада на светеца, който язди червен кон, се изсипват първите снежинки.

Едно от най-известните народни поверия гласи: „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. В народната традиция Свети Димитър се свързва със студа и първия сняг, заради което на този ден хората са обръщали особено внимание на времето. Ако на Димитровден времето е ясно и топло, се вярва, че зимата ще бъде мека и къса. Ако обаче денят е студен и мрачен, с вятър или дъжд, това предвещава сурова и дълга зима.

Селяните също вярвали, че дебелината на вълната на овцете в този период може да предскаже тежестта на зимата. Ако вълната на овцете е гъста и дълга, това е знак, че предстоят мразовити дни и дълбок сняг. Ако обаче овцете не са натрупали много вълна, зимата ще бъде по-лека и топла.

В българските села съществувало вярването, че след Димитровден „лятото си отива“. Слънчевите и топли дни вече са зад нас, а времето постепенно се влошава. Въпреки това, според друга стара поговорка, ако на Димитровден времето е меко и слънчево, ще има „циганско лято“ – кратък период на топли дни в края на есента, който ще се задържи до началото на ноември.

Дъжд на Димитровден се възприема като предвестник на снежна и студена зима. Вярвало се е, че колкото повече дъжд вали на този ден, толкова по-дълго ще се задържи снегът през зимата. Ако обаче денят е сух и слънчев, хората очаквали, че зимата няма да бъде толкова тежка.

В миналото народът също вярвал, че ако в нощта преди Димитровден звездите са много ярки и блестящи, зимата ще бъде суха и студена. Обратно, ако нощта е тъмна, с малко звезди, се очаква обилна снежна покривка и чести снеговалежи.

Димитровден не е само времето на предсказания за зимата. Този празник също е свързан със завършването на селскостопанския цикъл – жътвата е приключила, стопаните са прибрали реколтата, и сега настъпва време за подготовка за зимата. Смята се, че Свети Димитър "заключва" лятото и „отключва“ зимата, което в миналото е имало голямо значение за хората, живеещи от земеделие и животновъдство.

Тези народни вярвания са доказателство за връзката между природата и човека и са се предавали от поколение на поколение. Днес, макар да разполагаме с модерни метеорологични прогнози, тези предания остават живи и продължават да ни напомнят за времето, когато хората са били изцяло зависими от капризите на природата.

Независимо дали вярвате в тях или не, традициите на Димитровден носят мъдростта на поколенията и все още ни карат да поглеждаме към небето с очакване за отговора на въпроса: Каква ще бъде зимата тази година?