"По време на войната в Украйна тактиката на руската армия се променя на няколко пъти и бих казал, че сега тя е напълно нехарактерна за руското военно изкуство."
Това заяви в интервю за Социософт.ТВ военният историк и геополитически анализатор Сергей Переслегин.
"Ако си спомним Първата световна война, тогава основният проблем на руската армия беше, че постоянно се образуваше махало, а именно руските части след не много успешна артилерийска подготовка завземаха позиция и започваха нова атака. И това махало може да продължи буквално със седмици, без реално да се промени положението на фронта, а се дава заповед да са в готовност за контраатака и да отблъснат врага с вкарване на резерви. Но това по никакъв начин не променя характера на борбата", подчертава анализаторът.
"Между другото, да отбележим, че германците имаха малко по-различна тактика, на Източния фронт те почти винаги играеха от втора линия, с изключение на 1915 година. Те се опитваха в тази ситуация да предприемат повече оперативни контранастъпления. Най-добрият пример вероятно е битката при Камбре (1917 г), където британците използваха нова тактика: широко използване на танкове. Превзеха доста прилична територия и нямаше опит да бъдат контраатакувани. Резултатът беше размяна на територии (с германците) с приблизително еднакъв размер."
По повод промяната на тактиката на украинските и руските войски от началото на специалната военна операция експертът коментира, че много неща са се променили.
"Трябва ясно да разберем, че когато операцията започна на 22 февруари, никой, нито тук, нито в Украйна, нито ние с вас като коментатори, не разбирахме ситуацията и имаше усещането, че като цяло ще имаме вариант на Втората световна война. Спомнете си колко бързо и красиво рисувахме стрелки на картите: крупни обкръжавания, огромни котли, бързо напредване. И наистина първите дни на операцията се развиха така, но след това се оказа следното: първо, настъпи революция във военното изкуство, която първоначално всички недогледаха", обяснява военният историк.
"Говоря за масовото използване на дронове. В резултат на това Украйна вече не можеше да се защити от внезапна атака, но се възползва от факта, че вече беше получила известна помощ от Запада. В същото време загубите, особено в техниката, бяха доста големи. Да, сега можем да кажем това, вероятно защото украинският фронт също беше изключително напрегнат, защото те все още се пропукваха при внезапна атака, защото не вярваха напълно във възможността да отблъснат офанзивата. Може би тогава можеше да натиснем още малко", обяснява Переслегин.
"Тогава се получи ситуация, в която и двете страни се опитваха да разберат какво се случва и тук направихме много сериозна грешка, не оперативна, а политическа. Решихме, че сме постигнали необходимите резултати във войната и сега започва етапът на преговорите. Украйна и Западът ги протакаха, времето минаваше, резултат нямаше и тук Украйна използва оперативното изкуство на силни контраатаки, класическата контраофанзива, която проведоха на Харковското направление", коментира експертът.
"И тогава се случи първата доста забележима изненада за Запада - всички очакваха продължение на този тип контраатака, при която руснаците ще се опитват да настъпват, а украинците ще атакуват по фланговете", припомня анализаторът.
"Но Русия превключи от моделите на Втората световна война към моделите на Първата, към твърдо позиционен фронт, където напредването с един километър е много, а 3 километра си е направо пробив, който се появява във всички вестници", добави Переслегин.
"В тази война руснаците се чувстват удобно: те бързо разбраха, че сегашната позиционна война изисква повече артилерия, снаряди и се оказа, че въпреки всички недостатъци руската армия е по-добре осигурена с боеприпаси. Това незабавно доведе до факта, че загубите на Украйна станаха по-високи и тук има един доста малко известен, но напълно очевиден военен закон - никога не е имало война, в която страна, претърпяла големи относителни загуби, да не е загубила", обобщава експертът.
"Това означава, че Русия бавно е изработила и постига модел на победа, бавна, болезнено дълга и досадна, но напълно неизбежна", подчертава той.
"НАТО изглежда приема войната като производствена дейност. Имат отлични технологични карти, които в случая се наричат протоколи, и наистина организират добре взаимодействието на първа линия, на пехота с артилерия, пехота с безпилотни самолети. И определено тази производствена дейност е по-добра от нашата, но тя не се вписва във военната картина. Тоест, НАТО гледа на войната именно като на метод за производство", изтъква Переслегин.
"И тук се очертава следващият момент в промяната на тактиката, може би много необичаен, ЧВК "Вагнер" го започна в Бахмут (Артьомовск). Можем да я наречем тактиката на булдога. Някога тя беше много характерна за британците - захапе ли те, не пуска. Руската армия навлиза в града, превзема го бавно, разрушавайки го с артилерийски удари, но го превзема и укрепва позициите си. Създава се ситуация, при която контраатака е възможна само челно, което и е принуден да прави врагът. По правило това е абсолютно безсмислено, но врагът не може да не предприеме контраатака, защото иначе ще бъде бавно изтласкан от територията. Това е много бавен начин за борба", коментира военният историк.
"Да, това е много грозна война. Войната обича скоростта и победата и не обича проточване на военните действия. Но в случая тази тактика е ефективна точно срещу техниката на НАТО, където тактиката е много добра, но няма никакво оперативно изкуство", заключава Сергей Переслегин.
Кой е Сергей Пересглегин
Сергей Борисович Переслегин (родeн на 16 декември 1960 г. в Ленинград) е руски литературен критик и публицист, геополитик и военен историк, изследовател и теоретик в областта на фантастиката и алтернативната история. Завършил е физическия факултет на Ленинградския държавен университет, специалност "физика на ядрото и елентарните частици". Работил е като преподавател по физика във физико-математическото училище при Ленинградския държавен университет. От 1989 г се занимава с въпросите на теорията на системите в Научно-изследователския институт за системни изследвания при Руската академия на науките (РАН).
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар