Баба Марта

Баба Марта
Баба Марта

18 февруари 2025 г.

Първият православен български филм „Не затваряй очи“ вбеси либерала, вместо да го смири

„Не затваряй очи“ вбеси левите неолиберали за втори път с това, че трета поредна седмица пълни киносалоните 

 

Няма нещо хубаво по тия ширини, което да не е било наплюто от бг либерала. Той ще провиди черно в бялото, ще извади най-тъмното от себе си, за да го омаже по чистото.

Нещо такова направи и Манол Глишев в своя публикация, озаглавена „Православно ли е плагиатството? Първият български православен филм тръгва с чужда музика“, пусната първо в Offnews, а после преписана мотамо от други сайтове.

В тази дописка не става ясно Глишев гледал ли е филма, няма и дума за стойността на лентата, актьорската игра и замисъла като цяло, който ни отвежда до там, че Божията вяра е единственото ни спасение (филмът е базиран на едноименния роман на Мартин Ралчевски, бел. авт.).

Авторът на статията, който иначе е писател, преводач и създател на новини в областта на културата и политиката, се е фиксирал маниакално единствено в няколкото секунди на един от няколкото трейлъра. И твърди, че тя е с неуредени авторски права.

От екипа на продукцията моментално съставиха опровержение, че са закупили музиката на канадския композитор Фаря Фараджи и тези секунди са ползвани само в един от анонсите, но не фигурират никъде във филма, както се мъчи да внушава Глишев в своя текст, който прилича повече на полицейско разследване, отколкото на кинокритика или културен анализ.

Естествено, разполагат и с доказателства за платеното съдържание, което е повече от 1 долар, както намеква той. Сега като нищо с тези документи хората зад „Не затваряй очи“ могат да потърсят правата си по съдебен ред за обида и клевета. Но дори да не го сторят, грозотията си остава в двора на Глишев.

Очеркът му е добра дисекция на либералния прийом – нека напишем пространствен текст за пет секундички музика и нито бъкел за самия филм, който определено си струва да се изгледа. За такива работи навремето бабичките викаха: „Ти го пъдиш през вратата, то се промъква през прозореца“.

Какви са фактите?

Религиозната музика на Фараджи е силно въздействаща. Тя често е използвана във филми и фестивали, за лична медитация и при групови йога практики. В нея са вплетени нотки от различни фолклорни области – Близкия и Средния изток, Балканите, Средиземноморието. Въпреки безспорната гениалност на тези космически звуци, композиторът на музиката в „Не затваряй очи“ Евгени Димитров – Маестрото подбира съвсем други спиращи дъха песнопения, от които зрителят се чувства още по-близо до Бога.

Зрителят не се вълнува от излишния формализъм, с който ни занимава Глишев. Зрителят се абстрахира инстинктивно от подобен бюрократизъм.

Зрителят иска да прочете нечии лични впечатления от преживяното или дори градивна критика по самата кинематография, но не и да се спъва в такъв абсурден догматизъм.

„Не затваряй очи“ вбеси левите неолиберали за втори път с това, че трета поредна седмица пълни киносалоните.

Първият път беше, когато лично патриарх Даниил и членове на Светия Синод отидоха на крака за предпремиерата.

"Не затваряй очи" по романа на Мартин Ралчевски (вдясно) е реализиран с благословението на Светия Синод на Българската православна църква. На предпремиерата бе поканен Патриарх Даниил, който сподели, че е очарован от сюжета на първия православен български филм


Сигурно има и още факти, които болят.

Например това, че зрителят излиза от киносалона разплакан, пречистен и прероден, тъй като отдавна не е ставал свидетел на нещо, което помита като торнадо.

Особено сцените с артистите Ирена Милянкова и Яни Малинов - едно 18-годишно момче с реални увреждания, което влиза в ролята на момче с недъг, не успяло да спаси от смъртта малката си сестра.

Сюжетът с болестта на тялото и непримиримостта на духа е нещо, което ражда паралели почти във всяко семейство. Защото сме тленни и боледуваме.

Но все пак... най-големият рак си остава омразата.

 

Димана Дойчинова, "Труд"

Няма коментари:

Публикуване на коментар