Няма нещо хубаво по тия ширини, което да не е било наплюто от бг либерала. Той ще провиди черно в бялото, ще извади най-тъмното от себе си, за да го омаже по чистото.
Нещо такова направи и Манол Глишев в своя публикация, озаглавена „Православно ли е плагиатството? Първият български православен филм тръгва с чужда музика“, пусната първо в Offnews, а после преписана мотамо от други сайтове.
В тази дописка не става ясно Глишев гледал ли е филма, няма и дума за стойността на лентата, актьорската игра и замисъла като цяло, който ни отвежда до там, че Божията вяра е единственото ни спасение (филмът е базиран на едноименния роман на Мартин Ралчевски, бел. авт.).
Авторът на статията, който иначе е писател, преводач и създател на новини в областта на културата и политиката, се е фиксирал маниакално единствено в няколкото секунди на един от няколкото трейлъра. И твърди, че тя е с неуредени авторски права.
От екипа на продукцията моментално съставиха опровержение, че са закупили музиката на канадския композитор Фаря Фараджи и тези секунди са ползвани само в един от анонсите, но не фигурират никъде във филма, както се мъчи да внушава Глишев в своя текст, който прилича повече на полицейско разследване, отколкото на кинокритика или културен анализ.
Естествено, разполагат и с доказателства за платеното съдържание, което е повече от 1 долар, както намеква той. Сега като нищо с тези документи хората зад „Не затваряй очи“ могат да потърсят правата си по съдебен ред за обида и клевета. Но дори да не го сторят, грозотията си остава в двора на Глишев.
Очеркът му е добра дисекция на либералния прийом – нека напишем пространствен текст за пет секундички музика и нито бъкел за самия филм, който определено си струва да се изгледа. За такива работи навремето бабичките викаха: „Ти го пъдиш през вратата, то се промъква през прозореца“.
Какви са фактите?
Религиозната музика на Фараджи е силно въздействаща. Тя често е използвана във филми и фестивали, за лична медитация и при групови йога практики. В нея са вплетени нотки от различни фолклорни области – Близкия и Средния изток, Балканите, Средиземноморието. Въпреки безспорната гениалност на тези космически звуци, композиторът на музиката в „Не затваряй очи“ Евгени Димитров – Маестрото подбира съвсем други спиращи дъха песнопения, от които зрителят се чувства още по-близо до Бога.
Зрителят не се вълнува от излишния формализъм, с който ни занимава Глишев. Зрителят се абстрахира инстинктивно от подобен бюрократизъм.
Зрителят иска да прочете нечии лични впечатления от преживяното или дори градивна критика по самата кинематография, но не и да се спъва в такъв абсурден догматизъм.
„Не затваряй очи“ вбеси левите неолиберали за втори път с това, че трета поредна седмица пълни киносалоните.
Първият път беше, когато лично патриарх Даниил и членове на Светия Синод отидоха на крака за предпремиерата.
"Не затваряй очи" по романа на Мартин Ралчевски
(вдясно) е реализиран с благословението на Светия Синод на Българската
православна църква. На предпремиерата бе поканен Патриарх Даниил, който
сподели, че е очарован от сюжета на първия православен български филм
Сигурно има и още факти, които болят.
Например това, че зрителят излиза от киносалона разплакан, пречистен и прероден, тъй като отдавна не е ставал свидетел на нещо, което помита като торнадо.
Особено сцените с артистите Ирена Милянкова и Яни Малинов - едно 18-годишно момче с реални увреждания, което влиза в ролята на момче с недъг, не успяло да спаси от смъртта малката си сестра.
Сюжетът с болестта на тялото и непримиримостта на духа е нещо, което ражда паралели почти във всяко семейство. Защото сме тленни и боледуваме.
Но все пак... най-големият рак си остава омразата.
Димана Дойчинова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар