Историята дава, но и взима. Освен това тя трансформира, коригира и се контролира. Историческата памет е най-силното оръжие за промяна в обществените нагласи.
През XIX и XX век продължава да е устойчив принципът на следвоенното геополитическо преструктуриране, особено в Европа. Военните победи определят политическите резултати. 3 март – националният празник на България е типичен пример за това. Всяка година през последните десетилетия, се поставя под политическо съмнение датата 3 март 1878 г., когато се подписва Санстефанският прелиминарен (предварителен) договор. Факт е, че този документ е резултат от военната победа на руската многонационална армия с активното участие на българското опълчение над османската армия. Санстефанската карта на промяната очертава българските граници, обединяващи населението на Мизия, Тракия и Македония. Не може да се пренебрегне и установилата се през XIX век международна практика – в Европейския югоизток се лее кръв, а западноевропейските велики сили на поредния (в случая Берлински) конгрес прекрояват по свое усмотрение и интереси решенията между победителя и победената империя.
Руско-турската освободителна за българите война приключва с подписването на Константинополския мирен договор между Руската и Османската империя на 27 януари 1879 г. Независимо от този факт Третата българска държава води началото си от 3 март 1878 г., когато Санстефанският договор възстановява България на геополитическата карта.
147 години по-късно спомените, материалното и нематериалното историческо наследство пазят истината за Освобождението на България.
Историята е многозначна, многовекторна и изпълнена с различни внушения, конюнктурни и стратегически планове и цели. Това, което трудно може да се преиначи са конкретните резултати от военните действия и дипломатическите решения.
През ХХ век дихотомията мир-война определя геополитическото преструктуриране на европейския континент. Биполярното блоково разделяне на Изток и Запад идеологически заклеймява врага и допринася за икономически просперитет, политическа стабилност и утвърждаване на държавността на Стария континент.
През последните години международният модел драстично се променя. Старата схема обединена Европа срещу Русия за пореден път не сработва. Предизвикателство за принципите на международното право е реакцията на САЩ, Великобритания и Европа спрямо специалната военна операция на Руската Федерация. Вече три години режимът на Киев получава безконтролно милиарди долари и евро, както и огромно количество военна техника. Впечатляваща е хибридната война и пропаганда, която превърна Украйна в герой, независимо от многобройните престъпления на бандеровската армия в Донбас и Курска област. Администрацията на американския президент Джо Байдън създаде абсурдната ситуация на икономически санкции срещу Русия в ущърб на европейските държави, както и политическата атака за приемането на Украйна като победител във военния конфликт. Резултатът от тези действия е политическия и икономическия крах на Европа и Великобритания. Повече от месец президентът Доналд Тръмп прилага в САЩ и по света правилата на „шерифа от ХIХ век“. Качествено новата глобална ситуация без правила утвърди нова геополитическа конфигурация. Водят се активни дипломатически преговори между САЩ и Русия. За първи път през последните векове европейският елит е поставен в унизителната позиция на излишния. Проблемът е, че Европа няма с какво да отстоява интересите си като международен фактор, след политическата нестабилност, икономическата рецесия и отсъствието на съществени военни възможности както за защита на Украйна, така и на самата себе си.
Фактите са неоспорими. В новия свят Русия продължава да е непреодолим фактор докато продължилото с десетилетия маргинализиране, най-вече на западноевропейските държави, създава условия за утвърждаването на Европа като регионален субект със зависим, неадекватен и далеч от европейските реалности и задачи, елит.
Историята е пълна с изненади и предизвикателства. Тя е нужна на обществата и поколенията, за да знаят и помнят своето истинско минало, основаващо се на факти и резултати, а не на политически, финансово мотивирани, задачи. Обикновено те остават в конюнктурата, но не и в историческата памет.
3 март независимо от предвзетите негативни оценки и елиминиране на историческите истини, продължава да бъде датата, която свързваме с възстановяването на България.
Проф. д.н. Нина Дюлгерова, Fakti.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар