Вчера осъзнах, че Бог в мъдростта си ми показва грешките в мисленето чрез житейския ми опит.
Като ученичка, докато учех за Народния съд, се чудих защо са избивали интелигенцията и защо е имало лагери и заточения по разни села на така наречения цвят на нацията. Вчера обаче завесата се раздра пред очите ми и истината - гола и грозна, се показа на светло.
Скъпи сънародници, братя и сестри, безспорен факт е, че българската интелигенция в едната си част, която сега се самонарича цветът на нацията, мирише на гнило и отровно. Цветът на нацията ни се състои от толкова гнила интелигенция, с каучукови гръбнаци, вятър между ушите и инстинкт на пираня откъде могат да дойдат кинти, че всеки нормален човек се отвращава.
Гледам вчера някакво злобно гледащо, обезобразено от омраза същество със синя коса, изгонило Н. Пр. Митрофанова от изложба. В интерес на истината, без да съм специалист по изкуствата, но посещавала достатъчно изложби, ще кажа, че такава изложба с чиста съвест може да бъде пропусната. Дори, с оглед на класата и добрия вкус, е задължително да бъде пропусната. Вероятно Н. Пр. Митрофанова, като добра и възпитана жена, е решила да разгледа, без да показва погнусата си, все пак е дипломат жената. Но явно и кураторката на изложбата е била в тон с произведенията. Със синя коса (за Бога, кой нормален човек над 15 години си боядисва косата в синьо!!!), злобно излъчване на гладна пираня и възпитание на цървул.
Българската интелигенция - цвят на нацията, обикновено се отличава с липса на възпитание, твърдения, че те са си от центъра на София, нищо, че родителите им са дошли от Долно Нанагорнище с текезесарски галоши, като пирани надушват къде са парите и се вкопчват в тях. Сега усещат, че кинтите им се изплъзват и започват да изглеждат точно като хиени, на които от пастта им е измъкната сочна мръвка.
Прави са били комунистите! Много са били прави! Започнали са съвсем правилно с цвета на нацията - гнилата интелигенция. Сега на прима виста се сещам поне за 140 души (аз адвокати, оператори, стилисти и общественици не ги броя за интелигенция, та затова не са 168), които отдалеч миришат на гнило.
Добре, че Бог в мъдростта си ми е дал търпение, а не власт. Че като гледам цвета на нацията, ми иде да късам, да късам, да късам...
*На снимката е част от представянето на изложбата. Цветът на нацията в акция! Като майка на художник официално правя изявление, че ако го видя да рисува или твори подобни неща, късането на ушите ще е най-малкото, което ще му се случи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар