Резил е думата, която заслужаваме като държава заради провала с организирането на сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО в страната.
България, която през годините е била домакин на десетки авторитетни международни форуми, показа пълната си немощ през 2025 г. да приветства в столицата си около 4000 души от над 190 държави. Тотална немощ.
Служебният министър на културата Найден Тодоров извоюва това домакинство, но напълно изпусна юздите в министерството си и се оказа безсилен пред саботажа на собствените си чиновници. Главчев пък си го саботираше открито от самото начало. Вярно ли е, че в бюджета за 2024 г. не е предвидена нито стотинка?
За година не попипнаха нищо в НДК, за да е адекватен на събитието.
Огромната орда чиновници в МВнР не си мръдна пръста по логистиката.
Новият министър Мариян Бачев се оправдава с липса на каквато и да е обществена поръчка, но пък крие писмо от ЮНЕСКО с благодарност за досегашната организация. А сега, де?
Премиерът Росен Желязков трагикомично обяснява, че преместването в Париж ще ни излезе много по-евтинко. Те в Париж тия домакинства ги поемат от днес за утре. И проблеми с издаването на визи нямат...
Резилът е за всички. А виж, срамът е друго нещо. Той е за всички тези, дето се назовават управленци, държавници, властници и прочее безсмислени думи. Нефелни сте.
Таня Джаджева, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар