Две страни на една диктатура

Тласкат ни към световна война, карат ни да повярваме, че е за наше добро

 

В по-едрите примати, също и в човеците, дреме хищникът. Нерядко се събужда, за да нападни и ограби, да осакати и дори да убие.

И себеподобните си, дори близките си роднини. Среща се в общността на павиани и шимпанзета, от най-древни времена и в човешките общества.

Чрез обезценяване или направо отричане на подобието с обекта на агресията със себе си.

Чрез обезчовечаване или дехуманизация. Това е целенасочена психологическа техника, насочена към лишаване на отделен човек или цели групи хора от права, и въобще от човешко достойнство.

Задължително съпровождала подготовката и провеждането на хилядите войни и кървави стълкновения в човешката история.

За да се внуши, че животът на жертвите е по-малко ценен и не заслужава защита и даже милост. Че те не само не са равни на нападателите си, но и че спрямо тях са позволени всякакви унижения,  жестокости и насилие. Постига се чрез лишаването им от онези качества, които отличават човека от животно или нещо по-примитивно.

В областта на социалната психология обезчовечаването предполага действия, при които отделни социални групи, народи или раси се възприемат като непълноценни и непринадлежащи към човешкия род. След ВСВ японски генерал казва, че неговите войници улеснено са убивали мирни хора в Китай, „защото се отнасяхме към тях като към вещи, а не като към същите като нас“.

В знаменитата Декларация за независимостта на САЩ коренните американци са  дехуманизирани като са наречени „безжалостни индиански диваци“. Лиман Франк Баум, авторът на „Вълшебникът от Оз“, след големия погром на индианците лакота и убийството Седящия Бик през 1890 г. пише:

„Нашата безопасност налага пълното унищожение на индианците. Притеснявайки ги в течение на векове, за да защитим нашата цивилизация, нека още веднъж да ги притесним и изтрием накрая тези диви и неопитомени твари от лицето на земята“.

После и към докарваните от Африка негри англо-саксонците са се отнасяли по същия модел. Жена от племето тутси, която по време на кланетата в Рунда лично е организирала масови изнасилвания на жени от племето хуту, споделя: „Те бяха за мен просто насекоми“, нещо като „хлебарки“. През 90-те там само за 100 дни загиват до 1 милион души.

Повтаря се този модел. Като нацисткият геноцид в концлагерите през ВСВ. Като операциите на Израел в Газа, в началото на които на високо политическо ниво заявиха, че палестинците не са хора. Не го казват за представителите на ООН и Червения кръст, мълчаливо ги трепят. По време на хитлеризма евреите са били представяни като гнусни паразити и ненаситни плъхове.

Не искат да си спомнят сега. The Guardian: „... геноцидът, извършван от Израел, ни напомня за най-ужасните черти на човешкия род. Според изследване на Oxfam, повече жени и деца са били убити от израелската армия през последната година „отколкото през същия период на който и да било конфликт през последните две десетилетия“.

Процесът на обезчовечаване е вечен. На отделни индивиди или на набелязана група хора се приписват "базови" черти и животински инстинкти, сравняват се с животни, насекоми, роботи. Или се сочат като лишени от разум и емоции. Същевременно се обезценяват тяхната култура, интелект и морал.

За отделните индивиди е почти задължително смаляването на тяхната индивидуална стойност до принадлежността им към определена група - расова, национална, религиозна. Човек престава да се възприема като личност, той се оценява само по групови характеристики.

Накрая набелязаните за очерняне се обявяват за заплашителни, враждебни, даже опасни. Било за вярата и ценностите, било за обществото и държавата. Значи гражданите, населението за свое добро следва незабавно да следват водачите в посока въоръжаване до зъби срещу врага. А при първа възможност и да го нападнат изпреварващо!

Така яростно нахъсани да мобилизират европейците срещу общия враг на  изток изглеждат днес политиците-пропагандисти в ЕК и ЕП. С тях и почти всички политически лидери в страните от ЕС. 

Дехуманизацията не е рядко явление, среща се и във всекидневието.  Не е голяма изненада да бъде подминат  попаднал в нужда човек, друг, който е обект на насилие. „К`во ти пука!“, „Сам да се оправя!“ често може да се чуе. Напоследък на протест по повод прегазено дете има доста по-малко присъстващи, отколкото заради сритана болонка или изхвърлен пекинез.

Предизвикано от поредица технологически революции обезчовечаването се ускорява от началото на миналия век. Също и у нас. През 1983 г Павел Вежинов пише в „Литературен фронт: „ Съвременната цивилизация става все по-утилитарна и прагматична и принизява емоционалните подтици, универсализира човешките типове“.

Кризата на духовността, естественото намаляване на религиозността наред с целенасочената война срещу християнството и традиционните морални ценности логично доведе до екзистенциално опустошение и загуба на смисъл. Зачестиха сред хората отчуждението, депресиите, тревожността. 

Неолиберализмът рязко увеличи ролята на личния успех и материалното благополучие, стигна се до ерозия на общностните връзки и чувство за самота. Човекът се има все повече за ресурс в икономическата система, а ценността му често се измерва в трудовата му продуктивност.

Най-новите технологии променят начина, по който хората общуват, все по-често човешките връзки се заместват с дигитални, с безлично взаимодействие. Холивудските продукции, видеоигрите и социалните мрежи насърчават насилие, безразличие и повърхностни ценности.

Медицинските иновации и политическите механизми за контрол, често свеждат човека до биологичен субект, чиято стойност се определя от здравословното му състояние и приспособимост към системата. Пред думата лекар изчезна хуманен, пред сестра – милосърдна, а това е една от най-важните причини тези професии да не привличат млади хора както преди.

За какво бъдеще готви човечеството световното задкулисие. Научаваме от Жак Атали, споделил го е през 1981 г.:

„Бъдещето ще бъде за намиране на начин за намаляване на населението. Ще започнем с възрастните, когато човек е над 60 години, излиза скъпо на обществото. После слабите и безполезните, не допринасят с нищо. Евтаназията е за тези групи. Ще се отървем от тях, като ги оставим да повярват, че е за тяхно добро. Ще предизвикаме нещо - пандемия, истинска икономическа криза, или вирус.“

С вирус и пандемия опитаха. Сега бързат със световна война, карат ни да повярваме, че е за наше добро, че може и да не е ядрена. Още не са ни превърнали в общество-мравуняк, не сме напълно попаднали в дигитално финансово робство. Но нямат време и много ги е страх от възмездие за обезчовечаването, което прокарват.

Впечатлени са от социалните практики в Китай. От свърхкоравия контрол, наложен от компартията върху медиите и гражданското общество, от ограничения достъп до интернет - т.нар. „Велик китайски файъруол“. И технологичното наблюдение чрез използване на изкуствен интелект, камери с лицево разпознаване и анализ на данни за проследяване.

Привлича ги идеята за „социален кредит“ за могъщ контрол и оценка на поведението на гражданите и бизнеса чрез система от точки, която влияе върху достъпа до кредити, работа и обществени услуги. И репресиите  срещу инакомислещи им се нравят.

При това немалко от тези „свободи“ си ги ползват на Запад, някои все още тайно.

Западен авторитаризъм с тенденция към дигитален тотаритаризъм налагат. Технологична кастова система чрез социалните алгоритми, насочващи към все строго определени роли – какво да мислим, какво да купуваме, с кого и как да общуваме. Отсреща – китайският модел.

Накрая ще получим светлото бъдеще като две страни на една световна диктатура. А човекът попада в екзистенциалния ужас на Франц Кафка – превърнал се в безпомощна хлебарка, паднала по гръб. Може и да не стане така, досега човечеството все някак е намирало изход. 

Д-р Илия Илиев, "Труд"