Червеният Папа

Заради думите и делата си папата беше популярен и обичан, покори сърцата на много хора по света 

 

Корените. Латиноамериканската „теология на освобождението“

Изправени пред бедността на енориашите си, пред болката на страдащите и неимунизирани деца в Латинска Америка, през 60-те и 70-те свещеници в огромния континент поставят началото на това, което по-късно ще стане известно като „теология на освобождението“. Ако се абстрахираме от теологичните дебати и леко огрубим, ще кажем, че мнозина богослови и свещеници започват да смятат, че Исус Христос е не само Утешител, но и Освободител на потиснатите. Те вярват, че християнството и църквата трябва да защитават справедливостта за бедните и потиснатите, особено чрез политически действия. Нейни представители започват да вземат активно участие в политическия живот. Католическата църква отхвърля някои елементи от теологията на освобождението, но това е най-малкото. Мнозина от представителите на движението плащат за убежденията си със здравето и живота си – хвърлени и изтезавани в страшните тъмници на мракобесните военни режими на континента от онова време, други са разстреляни от върлуващите десни подкрепяни от правителствата паравоенни групи.

Папа Франциск беше аржентинец и без съмнение е станал свидетел на тези процеси в младостта си.

Изборът на Франциск за папа

Европа, както заключава френският социолог Еманюел Тод в (зле) преведената и на български и много интересна книга „Поражението на Запада“, е континент на „нулевата степен на християнството“ – спаднала религиозност, спаднали посещения на църкви и пр. Католицизмът обаче все още има силно влияние на места като Филипините и Латинска Америка. Заради това вероятно не е чудно, че Католическата църква избра папа от Южна Америка през 2013 г. Филмът „Конклав“ по романа на Робърт Харис в този смисъл вероятно доста точно отразява реалната ситуация.

Посланието

Папа Франциск започна посланието си още с избора на свое име като папа – Франциск, на св. Франциск, свързан с бедност и скромност. Посланието му през целия му понтификат беше в защита на слабите, потиснатите. Папата говореше за климатичните промени. В последната година и половина неуморно призоваваше за спиране на кървавата баня в Газа – първият, както го определят, „предаван лайвстрийм геноцид в историята на човечеството“. Последният факт срамежливо се премълчава от редица медии.

Наследството му

Заради думите и делата си папата беше популярен и обичан, покори сърцата на много хора по света. Поради това, който и да бъде избран за папа оттук-нататък, примерът на Франциск ще задава стандарт, по който следващият ще бъде преценяван.

България

Българските медии отбелязаха, че в последното си обръщение – в неделя, за Великден – папата е носел подарен му от България омофор. И тук имам една откачена теория, но нека я споделя. Защо България? България не е голяма страна. България е предимно православна, а не католическа страна. Да, папата се е интересувал от делото на Кирил и Методий, но това достатъчно обяснение ли е? Според мен Франциск е чувствал, че е на края на земния си път. Вероятно е усещал, че това може да е последното му появяване пред хора.

България беше натопена по скалъпени обвинения – с дейната помощ на няколко „българи“ – в т.нар. „българска следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел II.

„Никога не съм вярвал в „българската следа“. Това беше една инсинуация, една несправедливост“, отрони на 24 май 2002 г. Йоан Павел II. 21 години след атентата и 16-18 години след началото и провала на процеса на срещу Сергей Антонов, съсипал живота на този човек. Твърде дълго мълчание. И никакво извинение. Ватиканът не се извинява. Но понякога начело и на такава консервативна институция застава един „архентино локо“, който в последната си публична изява прави жест на уважение и внимание към страната ни. Доброжелателно намигане.

Requiescat in pace, Papa Francisci!

 

Мариан Карагьозов, 24may.bg